Робин Кук - Вектор

— Отчаяно се нуждая от помощта ти! — извика той на младежа, който се беше навел над апаратурата за газова хроматография.

Питър само вдигна вежди. Отдавна беше свикнал с разнообразието от увертюри на колегите си, които по една или друга причина бързат да получат резултатите си. И тук, както във всички лаборатории на Съдебна медицина, се чувстваше липсата на работна ръка и недостатъчен бюджет.

— Ако не получим положителен резултат от тези проби, положително ще ме видиш да продавам вестници на някоя сергия — добави Джак, тръшна сакчето си на масата и започна да вади шишенцата. Питър изслуша сбития разказ за визитата в погребалната агенция и на обикновено навъсеното му лице се появи момчешка усмивка.

— Ама ти май мислиш, че имам развинтена фантазия, а? — забеляза я Джак.

— Нищо подобно — поклати глава Питър. — Това, което чувам, е прекалено абсурдно, за да си го измисляш…

— Много добре — кимна Джак. — Значи разбираш, че ако ме пипнат, с положителност ще бъда ощавен, нали?

— О, сигурен съм в това — кимна без колебание Питър.

— Тогава помагай!

— Какво по-точно търсиш?

— Нещо, което е потиснало дишането. Знаеш списъка на лекарствата, които могат да се купят с рецепта, а към тях трябва да прибавиш цианид, въглероден окис, етиленгликол и всичко друго, за което можеш да се сетиш… На този етап изобщо не ми пука от количествените показатели. Главното е да открием нещичко.

— Добре, ще бъде направено — кимна Питър.

— Колко време ще ти отнеме?

— Най-добре да го направя веднага — вдигна глава Питър. — Обработката на пробите не е особено сложна за това, което търсиш…

Неспособен да овладее възторга си, Джак разпери ръце и прегърна младежа.

Питър поруменя и побърза да се освободи от мечешката му хватка.

— Ще си бъда в офиса — информира го Джак. — И без това ми се е натрупала работа. Звънни един телефон когато свършиш…

Питър кимна.

— Хайде, пък ще те черпя една вечеря — потупа го по рамото Джак и се насочи към изхода.

— Няма проблем — рече Питър и започна да подрежда шишенцата с пробите.

— Подсети ме да изготвим заверен списък на получените резултати — обърна се от вратата Джак. — Той ще ни трябва за евентуалното полицейско разследване.

Взе стълбите за петия етаж, сърцето му пееше. Нещата се развиваха добре. С пъргава и преливаща от енергия походка се насочи към хистологията. Хвана отговорничката Морийн О’Конър буквално на вратата. Беше облякла палтото си и явно си тръгваше.

— Какъв късмет, Господи! — пропя тя на протяжния си ирландски акцент. — Господин „Винаги прав“ се появява точно в момента, в който вече съм закъсняла за поредното заседание на патолозите! На всичкото отгоре изглежда нетърпелив и изпълнен с желание за работа…

Смях изпълни просторното помещение.

Джак и колегата му по стая Чет бяха единствените ергени сред медицинския състав. Морийн пък ръководеше лабораторията по хистология, в която работеха само жени и това беше повод за непрекъснати закачки. На всичкото отгоре бяха на един и същ етаж и контактуваха почти непрекъснато.

— Аз няма да ходя на заседание и съм готова за доктор Джак! — обади се една от лаборантките. Стаята се разтърси от нов смях.

Джак отвори чантата си и извади кожната проба на Кони.

— О, не — простена с престорено разочарование Морийн. — Визитата съвсем не е от куртоазия!

— Днес ще ви моля за хвърлите едно око на тази кожа, но утре съм на ваше разположение — усмихна се обещаващо Джак.

— Чухте ли това, момичета? — подвикна Морийн. Отговори й хор от утвърдителни възклицания. Морийн пое епруветката с пробата и я подаде на лаборантката до себе си.

— Считай, че работата е свършена — увери го тя. — Какви анализи искаш?

— Обичайните — сви рамене той. — Искам да се уверя, че патологията се дължи на травма, а не на инфекция.

— За кога?

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Защо ли питам? — направи страдалческа гримаса Морийн.

Джак излезе от хистологическата лаборатория и тръгна по коридора. В кабинета на Лори светеше. Той предпазливо надникна през открехнатата врата. Лори и Лу седяха един срещу друг, но гледаха в различни посоки. Веднага личеше, че атмосферата е напрегната.

— Вглъбявате ли се? — подхвърли с усмивка Джак.

Двамата едновременно се извърнаха към вратата. Лори изглеждаше доста ядосана.

— Аха, ето го и съучастникът! — остро рече тя.

— Предавам се! — вдигна ръце Джак. — Но в какво престъпление съм обвинен?