Робин Кук - Вектор

— Точно затова ми се струва, че техните действия не бяха законни — отвърна Стрикланд. — Аз съм в бизнеса вече тридесет години, баща ми преди мен — цял живот, но такова нещо не беше се случвало…

— Кои бяха тези хора? — попита Юри, притисна слушалката към рамото си и отвори фризера. Имаше нужда от една солидна глътка водка.

— Единият беше медицински следовател, името му е доктор Джак Степълтън. Водеше си и помощник, който…

— Как беше името на доктора? — прекъсна го Юри. В сънения му мозък звънна тревожно звънче.

Гордън повтори, а той отпи втора глътка от изпотената чаша. Джак Степълтън беше човекът, с когото се срещна пред офиса на „Коринтски килими“!

— Медицинският следовател се придружаваше и от един роднина на покойната ви съпруга — продължи Стрикланд. — Поне така ми казаха. Въпросният беше представен като Франк Томас, но аз чух как доктор Степълтън го нарича „Флаш“…

По гърба на Юри пробягаха студени тръпки, ръката му неволно придърпа близкия стол. Краката му се подгънаха и той изведнъж усети нуждата да седне, Флаш Томас беше единственият човек на света, от когото изпитваше истински страх, дори ужас. Огромен и силен, той неведнъж беше заплашвал да му види сметката. Последният път това стана по телефона, когато хладно изръмжа, че ако Юри още веднъж посегне на жена си, той просто ще се появи в Брайтън Бийч и ще му види сметката.

— Там ли сте още? — обади се Стрикланд, явно озадачено от мълчанието му.

— Да, тук съм — съумя да промърмори Юри. Пулсът му бясно препускаше. Как така Флаш Томас се е озовал в компанията на тайнствения Джак Степълтън? Нима може да има и такива шантави съвпадения?

— Ще ни трябват вашите указания, господин Давидов — за втори път рече Стрикланд. — Желаете ли отворен ковчег?

— Не! — изрева Юри, после трепна и направи опит да се овладее. — Не, не… Искам най-простата възможна процедура. Такова би било и желанието на Кони…

— Ще трябва да се отбиете и да изберете ковчег…

— Най-евтиният — отсече без колебание Юри.

— Ще бъде по-добре, ако се отбиете — държеше на своето погребалният агент. — Ще ви покажем цялата си гама, с подробно описание на предимствата и недостатъците на всеки един…

— А кремации правите ли? — изведнъж попита Юри.

— Може да се уреди — отвърна Стрикланд. — Но това не променя нещата. Вие пак ще трябва да си изберете ковчег…

— Искам да я кремирате! — отсече Юри. — Бързо, ако може още днес!

— Без поклонение и църковна служба?

— Без такива неща. Според моите религиозни убеждения, всичко трябва да приключи максимално бързо…

— Много добре — съгласи се Стрикланд.

— А какви проби взе доктор Степълтън? — смени темата Юри.

— Малко парченце тъкан и известно количество течности — отвърна с притеснение директорът на погребалната агенция.

— Много държах тялото да й не бъде смущавано — изръмжа с обвинителен тон Юри. Същевременно в главата му цареше дълбоко объркване. Не можеше да разбере какво е предизвикало действията на този доктор Степълтън, след като властите решават, че аутопсията е излишна.

— Единственото, което мога да направя, е да ви се извиня още веднъж — промълви Стрикланд. — Но искам да разберете, че нещата бяха извън нашия контрол…

— Най-късно утре ще дойда да избера урна за пепелта и да си оправим сметките — реши да приключи разговора Юри.

— За нас ще бъде удоволствие — отвърна Стрикланд.

— Междувременно направете всичко необходимо за кремацията, тъй като не желая повече външни интервенции! — отсече Юри.

— Ще направим всичко необходимо — обеща Стрикланд.

Юри остави слушалката и се замисли. Дали пък властите не подозират нещо? Нима е възможно да се усъмнят, че в тялото на покойната има ботулинов токсин? Не, това са глупости! Основната заплаха идва от онзи бандит Флаш Томас. При мисълта, че едрият негър може всеки момент да почука на входната врата, по гърба на Юри пробягаха ледени тръпки. Не виждаше как може да се защити, но същевременно си даваше сметка, че ситуацията е доста деликатна. Не можеше да напусне дома си, тъй като лабораторията оставаше без надзор. Следователно трябваше да организира охраната си, поне докато не приключи операцията по узряване на антраксните спори.

Стрелна с поглед стенния часовник над хладилника и се раздвижи. Наближаваше пет, което означаваше, че работното време на Кърт приключва. Вдигна слушалката и набра номера на пожарната на Дуейн стрийт. Насреща се обади мъжки глас, вероятно на някой от пожарникарите. Поиска да го свържат с лейтенант Кърт Роджърс.