Робин Кук - Вектор

— Казах й за Пол Сътърланд — унило промърмори Лу. — Казах още, че и ти знаеш…

— Ясно — кимна Джак. — И както виждам, пак вестоносецът е виновен…

— Само не започвай да го защищаваш! — рязко рече Лори. — Той няма право да шпионира хората и толкоз! Никой не го е молил!

— Предполагам, че е така — кимна Джак. — Но при създалите се обстоятелства би трябвало да знаеш с какво се занимава бъдещият ти съпруг, нали?

— Какво означава „занимава се“? — избухна Лори. — Какво по дяволите искаш да внушиш?

— Казах и само за притежанието на кокаин — побърза да уточни Лу.

— А — сепна се Джак и с мъка преглътна топката, появила се внезапно в гърлото му.

— Ако намекваш, че Пол се занимава с наркотици, дълбоко грешиш! — продължаваше да се гневи Лори.

— Може ли да вляза? — попита Джак, който все още стоеше на прага.

— Какво чакаш още? — сопнато рече Лори. — И се изразявай по-ясно!

Джак придърпа един стол и седна редом с Лу. Погледна Лори право в очите, помълча малко, после каза:

— Пол Сътърленд е търговец на оръжие.

Синьозелените очи на Лори изпуснаха ослепителни мълнии.

— Откъде знаеш това?

Гласът й беше изгубил малка част от остротата си.

— Лу го откри едновременно с присъдата за притежание на кокаин.

Лу само кимна с глава, неспособен да я погледне в очите.

— Че какво от това? — попита Лори, правейки отчаяни опити да прозвучи небрежно. — Какво ми пука, че Пол е търговец на оръжие?

Никой от двамата не отговори, просто защото я познаваха прекалено добре.

— Какъв вид оръжие? — попита след кратка пауза тя.

— За момента не знам — глухо отвърна Лу. — Но до 1994-та е внасял автомати АК–47, българско производство.

Кръвта бавно се оттегли от лицето на Лори.

— Ние с Лу доста се колебаехме дали да ти кажем — намеси се Джак. — Но решихме, че така или иначе ти трябва да знаеш това, особено като знаем отношението ти към легалното притежание на оръжие.

Лори кимна, въздъхна и отмести очи. Не се разбра дали е ядосана, тъжна, или пък и двете заедно. След едно доста проточило се мълчание тя вдигна глава и каза:

— Благодаря, че изпълнихте гражданския си дълг, господа. Но сега ще ви помоля да ме извините, тъй като съм претрупана с работа.

Двамата приятели се спогледаха и станаха на крака. Почти едновременно прибраха столовете си до стената, казаха довиждане и се оттеглиха. Лори дори не ги погледна, забила нос в най-горната папка от купчината пред себе си.

Проговориха си едва когато влязоха в канцеларията на Джак.

— Готвех се да те поздравя за куража изобщо да разговаряш с Лори — процеди Джак. — Но после разбрах, че все пак си успял да ми прехвърлиш топката по най-важния въпрос…

— Слава Богу, че се появи — изпусна една въздишка Лу. — Тя беше успяла да ме накара да се почувствам пълен боклук, което не беше особено трудно, тъй като и без това се питах какви мотиви имам…

— Продължавам да съм убеден, че постъпихме правилно — тръсна глава Джак. — Дори в крайна сметка да се окаже, че сме го направили колкото за нея, толкова и за себе си.

— Предполагам, че си прав — кимна без ентусиазъм Лу.

— Хей, я ми кажи имаш ли малко време? — смени темата Джак. — Искам да ти разкажа за един интересен случай…

Лу погледна часовника си и направи гримаса:

— И без това съм толкова закъснял, че половин час повече или по-малко едва ли ще е от значение…

— Няма да ти отнема дори толкова — увери го Джак.

Джак щракна настолната си лампа, в очите му се появи недоумение.

— Къде ли се е запилял Чет? Не съм го виждал от сутринта, а той не е от хората, които изчезват без да се обадят…

Лу мълчаливо се настани на стола срещу него.

— Хм — промърмори неопределено Джак, прочел бележката върху бюрото си. — Това ми го е оставил Тед Линч, нашият ДНК-гуру. По всичко личи, че малката синя звездичка, която открих в „Коринтски килими“, е била силно заразена с антраксни спори… Отчитайки малката площ, Тед стига до интересното заключение, че тя е била буквално задръстена от бактерии…

— Какво означава това? — вдигна глава Лу.

— Проклет да съм, ако знам — изръмжа Джак и пусна листчето върху бюрото. — Предполагам, че трябва да означава нещо, но не мога да се сетя. Сякаш някой е взел звездичката и я е потопил в купа с антракс…

— Нали искаше да ми разкажеш за някакъв случай — подсети го Лу.

Джак сбито му разказа за смъртта на Кони Давидов. Когато стигна до инцидента в погребалното бюро, по устните на Лу пробяга лека усмивка.