Робин Кук - Вектор

— Нищо — рече Стив.

— В момента, в който изпратим бойците, Юри е покойник — процеди Кърт. — Точка по въпроса.

Стив кимна и двамата закрачиха по тясната пътечка, която водеше към къщата.

— Не виждам да свети — промърмори малко по-късно Кърт, стигнал пръв до вратата. Принуди се да стисне клепачи заради ярката лампа, монтирана на стената над гаража. — Но да му прави сметката, ако не е тук!

Протегна ръка, дръпна мрежата против комари и силно почука по вратата. Тя се отвори почти веднага в процепа й надникна лицето на Юри.

— Слава Богу! — промърмори той и се дръпна навътре. — Влизайте.

Кърт и Стив се натикаха в тясното антре и за момент останаха напълно слепи заради липсата на осветление.

— Какво правиш тук, по дяволите? — изръмжа Кърт. — Тъмно е като кучешки гъз!

— Извинявай — промуши се покрай него руснакът и щракна един лампион в дневната. — Страхувах се да не дойде на Кони брат й, затова седях на тъмно…

— А, това вече е друга работа — промърмори Кърт, имайки предвид светлината.

— Искате ли водка с лед?

— Аз съм пас — поклати глава Кърт.

— И аз — присъедини се към него Стив.

— Носите ли ми пистолет? — попита Юри.

— Разбира се — кимна Кърт и потупа книжната кесия в ръката си. — Но първо трябва да поговорим.

— Добре. Имате ли нещо против, ако аз си сипя малко водка?

— Нищо.

Юри се насочи към кухнята и двамата приятели седнаха. Кърт предпочете дивана, докато Стив се задоволи с един от твърдите столове до стената. Вторият поставиха в средата на стаята за Юри.

— Страшно ми е дори да си помисля какво се крие в мазето на тая дяволска дупка! — прошепна Кърт. — Чак тръпки ме побиват!

— Знам какво имаш предвид — кимна Стив. — Човек никога не знае какво може да излезе от руините. Нали и Христос се е родил в конюшня? А това биологическо оръжие има всички шансове да промени света!

— Нека бъдем доволни, ако успеем да оправим родината си — предпочете скромността Кърт.

Юри се върна с чаша в ръка и седна на празния стол.

— За какво ще говорим? — попита той и отпи една малка глътка, сякаш за проба. Забравил за неотдавнашните си търкания с двамата мъже, той беше почти щастлив да ги види в дома си.

— Решихме, че сроковете трябва да бъдат съкратени, просто защото се случват твърде много непредвидени неща — започна твърдо Кърт. — Снощи вече ти споменахме, че имаме сериозни безпокойства относно сигурността на операцията. Днес цял ден претегляме плюсовете и минусите и в крайна сметка стигнахме до решението, че трябва да я проведем в петък. Това означава, че нашата част от антракса трябва да бъде готова в четвъртък вечерта, тоест — след два дни…

— Това е много скоро! — смаяно го изгледа Юри. Според първоначалните им планове трябваше да изчакат зреенето на цялото количество антракс, след което щяха да изберат датата за операцията.

— Сигурно — сви рамене Кърт. — Но решението ни е твърдо и не подлежи на обсъждане!

— Няма да е лесно — нервно прошепна Юри и очите му пробягаха по лицата на гостите. — За да получим нужния ефект от операцията, за всяка от двете фази ще трябват минимум по два-три килограма.

— Нека бъдат три — кимна Кърт. — Това означава, че трябва да ги имаме в четвъртък вечер. Ясно ли е?

— Не знам какво да кажа — заекна Юри.

— Как така не знаеш? Ще кажеш: „Добре, Кърт. Просто мини да ги вземеш…“ Беше споменал, че материалът ще е натъпкан в пластмасови черва и ще прилича на голям бял кренвирш. Така ли ще бъде наистина?

— Да — кимна Юри и отпи нова глътка. Ръката му видимо трепереше.

— А безопасно ли е да боравим с него?

— Да — сви рамене Юри. — Разбира се, ако опаковката остане цяла. Аз ще имам грижата да обеззаразя външната част на кренвиршите…

— Колко здрава е тази пластмаса? — попита Кърт. — Ще издържи ли в случай, че я изпуснем?

— Не съм я пробвал — призна Юри. — Но не бих те съветвал нито да изпускаш кренвиршите, нито да държиш остри предмети в близост. Защото при нормални условия всеки от тях може да убие около сто хиляди души…

— Колко килограма имаш в момента?

— Не знам точно.

— Снощи спомена, че към края на седмицата ще разполагаш с нужното количество — напомни му Кърт. — Значи имаш представа. Искам да кажа, че четвъртък е почти в края на седмицата, нали?

— Тази сутрин прибрах още една реколта, но не съм я теглил — рече Юри.

— Значи си близо.

— Да, близо съм…

Руснакът кимна няколко пъти, напълни дробовете си с въздух и шумно го изпусна. Сякаш бавно се освобождаваше от някакъв стрес. После вдигна чашата, сякаш да се чукне с гостите си и отпи една едра глътка. Завъртя водката в устата си и я глътна със закъснение, сякаш дегустираше старо вино.