Робин Кук - Вектор

— Какво, какво? — рязко вдигна глава Джак.

— Както обикновено, ти изобщо не ме слушаш! — оплака се Чет.

— Пропуснах само последните ти думи — излъга Джак.

Приятелят му повтори информацията за плъховете.

— Сигурен ли си, че става въпрос именно за Брайтън Бийч? — втренчи се в него Джак.

— Да — отвърна с леко раздразнение Чет. — Какво толкова те изненада?

Джак не отговори. Очите му се замъглиха, тялото му леко се поклащаше напред-назад. Приличаше на човек, изпаднал в дълбок транс.

— Хей ало! — извика Чет и размаха ръка пред лицето му. — Земята търси Джак, отговорете!

— От какво са измрели плъховете? — попита някак разсеяно Джак. — Чума, или нещо друго?

— Там е работата, че все още нямат отговор на този въпрос — отново се оживи Чет. — Загадката е пълна и те се много загрижени! На всичкото отгоре два от няколкотостотин умрели плъха са се оказали с повърхностни рани, причинени от антракс!

— Това вече е прекалено! — извика Джак. — Нима мислят, че става въпрос за епидемия от антракс?

— Нищо подобно — поклати глава Чет. — Изключили са бактериите като причинител, включително тази на антракса… Вниманието им е насочено към търсенето на някакъв вирус, а антраксът е просто любопитна добавка…

— Днес за втори път чувам името Брайтън Бийч — въздъхна Джак. — А до вчера изобщо не подозирах за съществуването на това място!

— Най-много се изненадах от факта, че ветеринарните епидемиолози имат проблеми от този вид почти ежедневно — добави Чет. — Ние просто не чуваме за тях, но тези момчета явно имат с какво да си запълват времето…

— А имат ли представа откъде се е появил антраксът?

— Не. Допускат, че част от плъховете са се оказали вирусоносители, но според дебелите книги това е изключено. Много интересна работа, знаеш…

— Имаш ли минутка? — погледна го Джак. — Искам да ти разкажа за случая в Брайтън Бийч…

— Бъди кратък — кимна Чет, хвърляйки кос поглед към часовника си. — Не искам да изпусна тренировката по аеробика, защото онова маце със страхотната фигура идва само във вторник…

Джак сбито му разказа за Кони Давидов и мистерията около диагнозата й. Изброи всички евентуални агенти, след което поиска мнението му.

Чет сбърчи вежди и се замисли, после бавно поклати глава:

— Не се сещам за нищо специално. Според мен си покрил всички възможности…

— Не мога да не отбележа един доста любопитен факт — рече Джак. — Внезапната смърт на Кони Давидов, която според мен се дължи на някакво отравяне, става в деня, в който в същия квартал се наблюдава масово измиране на плъхове…

— Охо! — усмихна се Чет. — За подобна асоциация наистина трябва доста развинтено въображение. Освен ако през последните часове на живота си госпожа Давидов не е предприела малка екскурзия из лабиринта на градската канализация, или пък обитаващата там популация от плъхове не се е преселила в къщата й…

Джак се разсмя и прокара пръсти през косата си.

— Много си прав! Но съвпадението е много странно, особено ако към картината се добави и антракса. Нали помниш, че едва вчера се натъкнах на случай на човешки антракс, при това насред Манхатън! Какви дни, Господи!

— Оставям те да си блъскаш главата с тези мистерии! — изправи се Чет. — Аз предпочитам да я блъскам с нещо по-приятно…

— Извинете, доктор Степълтън…

Двамата приятели едновременно се извърнаха към вратата, в рамката на която се беше изправил Питър Летерман с неизбежните петна по бялата си манта. В ръцете си държеше компютърна разпечатка.

— О, Питър! — извика Джак и очите му изпитателно пробягаха по лицето му. Но деликатните черти на младежа не издаваха нищо.

— Извърших цялата гама проби, които поискахте — съобщи с равен глас той.

— И?

Нетърпението, което го обзе, можеше да се сравни единствено с неизвестността в миговете преди отварянето на плика с поредния оскар.

Питър мълчаливо му подаде разпечатката. Джак я прегледа, но явно не разбра какво трябва да търси.

— Всички резултати са отрицателни — разбра недоумението му Питър. — Не успях да открия абсолютно нищо.

— Нищо ли? — смаяно го изгледа Джак.

— Съжалявам — поклати глава младежът. — Знам, че очаквахте някакъв положителен резултат, затова извърших опитите по няколко пъти. Но напразно…

— Е, майната му! — разочаровано въздъхна Джак и смачка хартията на топка. — Толкоз по въпроса с предчувствията ми, а вероятно и с бъдещето ми в тая къща!

— Проверихте ли за въглероден окис? — обади се Чет.