Робин Кук - Вектор

Пол престана да разклаща коняка в чашата си, черните му очи внимателно я огледаха.

— Защо искаш да знаеш? — попита с тих и спокоен глас той.

— Мисля, че като бъдеща твоя съпруга имам право на това — отвърна с лека изненада тя. Не очакваше, че отговорът му ще бъде под формата на въпрос. — Ако ти не знаеше с какво се занимавам аз, бъди сигурен, че щях да ти кажа веднага…

— Сутринта те попитах друго нещо — все така спокойно рече Пол. — Има ли значение с какво се занимавам…

— Вероятно има — кимна след кратко колебание Лори. — Да вземем например моята професия. Собствената ми майка е убедена, че работя нещо ужасно… Ти би могъл да изпиташ същото.

— Но не го изпитвам.

— Радвам се, че е така — кимна Лори. — Но вече разбираш какво имам предвид, нали? Според мен мама никога не би се омъжила за татко, ако той работеше като патолог…

— Нима намекваш, че ако не одобряваш бизнеса ми, няма да се омъжиш за мен? — присви очи той.

— Виж какво, Пол — въздъхна Лори. — Не искам да влизаме в спор. Просто ми кажи с какво се занимаваш и да приключваме…

— Работя в областта на отбраната — рече с леко напрегнат глас Пол.

— Окей, страхотно — кимна Лори и сведе очи към каймака на капучиното си. — Но не можеш ли да бъдеш по-конкретен?

— Това разпит ли е? — остро попита той.

— Не, Пол. Вече ти казах, че е обикновен разговор…

— Много забавен при това! — язвително подхвърли той.

— Защо заемаш тази защитна позиция? — погледна го право в очите Лори. — Тя просто не ти отива!

— Защото прекалено много хора реагират по същия прозаичен начин, когато чуят за нещо свързано с оръжейния бизнес…

— Мислиш, че и аз ще реагирам така?

— Напълно възможно — мрачно кимна той.

— С какво търгуваш?

— С оръжие. Мисля, че това изчерпва въпроса. Нека говорим за нещо друго…

— В смисъл на оръдия, бомби, пушки?

— По малко от всичко това — кимна Пол. — Зависи от търсенето…

— А предлагаш ли български автомати АК–47?

— Разбира се — отвърна Пол, озадачено от конкретността на въпроса. — Те са сред любимите ми продукти — надеждно, евтино и добре направено оръжие. Далеч по-добро от китайския вариант…

Лори затвори очи. В съзнанието й се появи обезобразения труп на Брад Касиди и опечалените лица на родителите му. Шърли Касиди беше споменала, че синът й продава български калашници на различни скинарски групи. Не можеше дори да си представи, че Пол заема някакво място във веригата на този процес. В качеството си на медицински следовател години наред бе описвала и класифицирала фаталните поражения от използването на същото това смъртоносно оръжие.

Пое си дълбоко дъх и тръсна глава. Знаеше, че всеки момент ще ревне. Това беше обичайната й реакция когато отстъпи пред емоциите. Сега обаче не искаше да се получи така. Сълзите неизбежно слагаха край на започналата дискусия. Отвори очи и ги закова в лицето на Пол. Изражението му беше извинително-арогантно.

— Мислил ли си някога за последиците от твоята търговия с оръжие? — попита тя. За момента единствената й цел беше да поддържа разговора.

— Разбира се — отвърна Пол с едва доловима закачливост в гласа. — Моите оръжия помагат на хората да се защищават в един опасен свят…

— А какво става когато същите тези оръжия попаднат в ръцете на разни смахнати есктремисти, например скинхедс?

— Те имат право да се защищават като всички останали.

— Проблемът обаче е там, че те не се защищават с тях, а ги използват срещу невинни хора!

— Оръжията не убиват сами — меко подхвърли Пол. — Хората убиват…

— В момента ми звучиш като говорител на Националната оръжейна асоциация! — враждебно отвърна тя.

— В програмата на НОА има доста рационални неща — сви рамене Пол. — Например позабравеният факт, че самата Конституция ни дава право да носим оръжие. А когато правителството издава декрети от сорта на злощастния Закон за борба с престъпността, то най-откровено нарушава Конституцията!

Лори втренчи поглед в бъдещия си годеник и мрачно поклати глава. Не можеше да повярва, че имат коренно противоположни мнения по един толкова важен въпрос, докато във всичко останало се разбираха прекрасно.

Пол захвърли салфетката на масата и горчиво промълви:

— Честно казано, много съм разочарован от начина, по който реагираш на моята професия… Сега разбираш защо не исках да те въвеждам в подробности, нали?

— Аз също съм разочарована — въздъхна Лори. — Не искам да мисля за теб като продавач на оръжие, особено пък на тези опасни автомати от български произход… Надявам се, че не ги предлагаш на вътрешния пазар…