Робин Кук - Вектор

Дори не посегна към домофона, тъй като знаеше, че той отдавна не работи. Освен това вътрешната врата беше счупена от години. Започна да изкачва стълбите. Решителността й изведнъж се стопи. Беше късно, а тя се появяваше тук без дори да го предупреди. Освен това не беше сигурна дали наистина иска да сподели последните събития с когото и да било, преди сама да ги е възприела както трябва.

Спря на площадката на втория етаж. Зад вратата на средния апартамент се чуваха ужасни крясъци. Спомни си обясненията на Джак — тук скандалите не секваха нито за миг. Стана й тъжно при мисълта, че има хора с такава непоносимост помежду си. Сериозно се замисли дали да продължи нагоре. Стори го едва когато си представи, че местата им са разменени и той е този, който има нужда от приятелско рамо. Беше сигурна, че в подобна ситуация би се почувствала поласкана. Стигна етажа му и почука на вратата, тъй като звънец липсваше.

Когато Джак отвори, тя с мъка потисна усмивката си. Изненадата, която се изписа върху брадясалото му лице, беше огромна. Сякаш беше цирков клоун, който играе някаква пантомима. Облеклото му беше съвсем домашно — боксерки, тениска и подпетени чехли. В ръката си държеше разтворена медицинска книга. Явно не очакваше компания, с изключение може би на Уорън или някой от другите му квартални дружки.

— Лори! — прошепна той, сякаш виждаше призрак.

Тя само кимна с глава.

Останаха неподвижни в продължение на няколко безкрайно дълги секунди, през които напрегнато се гледаха.

— Може ли да вляза? — най-сетне попита тя.

— Разбира се — изчерви се Джак и побърза да се отмести встрани. В следващия миг явно си даде сметка, че е неглиже и изчезна по посока на спалнята.

Лори влезе в дневната и бавно се огледа. Обзавеждането беше спартанско: диван, стол, лавица за книги от ламинатни плоскости и две ниски масички. Стените бяха голи, без картини и снимки. Единствената светлина идваше от нисък лампион до дивана, където Джак явно беше седял с книгата в ръце. Останалата част от помещението тънеше в полумрак. На едната масичка имаше начената бутилка бира, на пода до нея лежеше разтворен медицински речник.

Джак се появи отново, навлякъл някаква риза и къси панталонки в защитни цветове. Върху лицето му бе застинала извинителна усмивка.

— Надявам се, че не те безпокоя в този късен час — подхвърли Лори.

— Ни най-малко — тръсна глава той. — Всъщност, изненадата е много приятна. Мога ли да ти взема палтото?

— Ами да — сви рамене Лори, съблече връхната си дреха и му я подаде. Той я пое и се насочи към гардероба.

— Искаш ли една бира?

— Не, благодаря — отказа Лори и се отпусна на старото, доста продънено кресло. Очите й пробягаха по стаята. Добре знаеше на какво се дължи крайния домашен аскетизъм на Джак и това я потисна още повече. Преди осем години семейството му беше загинало при самолетна катастрофа и оттогава насам той рядко си позволяваше да се наслаждава на живота.

— Мога да ти предложа и нещо друго — промърмори домакинът, заел място в кръга светлина от лампиона. — Вода, чай, сок… Имам дори и „Гейторейд“ 1 1 Енергийна безалкохолна напитка — Бел.пр. .

— Не, благодаря — отново отказа Лори. — Идвам направо от една обилна вечеря…

— О! — задоволи се да каже Джак и бавно се отпусна на дивана.

— Наистина се надявам, че не те притесних с внезапната си поява — изгледа го внимателно тя. — Бях в един ресторант на авеню Калъмбъс, съвсем близо до Природонаучния музей…

— О, аз много се радвам да те видя — смутолеви Джак.

— Бях близо и изведнъж реших да се отбия — приключи с обясненията Лори.

— Всичко е наред — кимна Джак. — Наистина се радвам да те видя.

— Благодаря…

— Случило ли се е нещо на тази вечеря? — попита след кратка пауза той.

— Да — кимна тя. — Случиха се разни неприятни неща…

— Съжалявам — въздъхна той. — А те имат ли връзка с това, което Лу и аз ти съобщихме днес?

— Положително имат…

— Искаш ли да говориш за това?

— Май не — поклати глава Лори. — Знам, че това звучи нелогично, тъй като дойдох да се видя с теб, вместо да се прибера у дома…

— Хей, никой няма да те притиска да говориш на тема, на която не желаеш да говориш — изгледа я Джак. Не можеше да определи дали е спокойна, или всеки момент ще избухне в сълзи.

— Нека поговорим за теб — неочаквано рече тя.

— За мен ли? — изненадано я погледна той.

— Чух, че Уорън Уилсън е идвал днес в службата. Защо?

Лори познаваше Уорън много добре и знаеше, че младежът никога не бе изявявал желание да посети моргата. Преди време излизаха заедно — тя с Джак и Уорън с приятелката си Натали Адамс. Но това беше отдавна, още когато с Джак се виждаха почти всеки ден. Заедно бяха осъществили и едно абсолютно шантаво пътуване до Екваториална Африка.