Робин Кук - Вектор

— Пак ме затрудняваш — въздъхна Лори, после погледна часовника си и изведнъж скочи на крака: — Господи, минава полунощ, а аз още си бъбря с теб!

— Ако искаш, можеш да останеш тук — предложи Джак. — Спокойно ще ти отстъпя леглото, защото тъй и тъй не го ползвам. Обикновено спя тук, на този диван…

— Благодаря, много си любезен — кимна Лори. — Но предпочитам да се прибера, тъй като за утре дори нямам дрехи…

— Както искаш — сви рамене Джак. — Но настоявам да ми звъннеш в момента, в който се прибереш. В час като този дори в твоя квартал няма да е съвсем безопасно…

— Окей — кимна Лори и с благодарност го прегърна.

Джак я изпрати до ъгъла, откъдето беше много по-лесно да хване такси.

Настанила се удобно на седалката, Лори се замисли за отминалата вечер. Изпитваше дълбока благодарност към Джак за неговото гостоприемство и топло приятелство. Разговорът с него, макар и на професионални теми, беше допринесъл значително за възвръщане на душевното й равновесие. Въпреки това все още се притесняваше за отношенията си с Пол, най-вече за странния факт, че между двамата не се получаваше диалог. Не мислеше, че вината е в нея, тъй като беше достатъчно разумна да приеме или отхвърли нечия теза, дори когато става въпрос за търговия със забранено оръжие. Всичко това я тревожеше дълбоко, тъй като липсата на диалог означаваше и липса на перспектива за тази връзка, независимо от пълното разбирателство, което на пръв поглед цареше между тях.

Когато таксито наближи нейната улица, мислите й вече се бяха върнали на случая на Джак. Припомнила си перипетиите му в погребалната агенция, тя отново се усмихна. Надяваше се, че това няма да му донесе нови служебни неприятности. Прекрасно знаеше, че Харолд Бингъм и Калвин Уошингтън уважават дълбоко професионалните качества на Джак, но проявяват пълна нетърпимост към необичайните му работни методи.

Докато се занимаваше с многобройните сложни ключалки на апартамента си, съседната врата лекичко се открехна. В процепа се показаха разчорлената прическа и кръвясалите очи на Дебра Енглър, която геройски бе издържала докрай, за да регистрира късното прибиране на съседката си.

Лори не й обърна внимание. Отдавна беше свикнала с любопитството и нахалството на старата клюкарка, но отвреме навреме то продължаваше да я дразни. Затръшна вратата си под носа й, просто в знак на протест. Бе опитала и друг подход — от любезно поведение до откровена грубост, но без резултат — Дебра си остана все така любопитна.

Погали Том Втори и свали палтото си. Ако бе опитала да извърши тези действия в обратен ред, любвеобилният бирмански котарак със сигурност щеше да се изкатери по крака й без да държи сметка за чорапогащника. А когато вдигна телефона да се обади на Джак, оглушително мъркащият звяр моментално се настани в скута й.

— Буден ли си още? — попита в слушалката тя.

— Почти — сънливо отвърна Джак.

— Контролно обаждане, както се разбрахме — добави тя. — Вече съм си у дома…

— Предпочитах да останеш…

Лори неволно се запита какво стои зад тези думи, но от опит знаеше, че няма смисъл да пита. Освен това беше много късно.

— По обратния път си мислех за Кони Давидов — подхвърли тя.

— Дойдоха ли ти нови идеи?

— Аха — кимна тя. — Сетих се за нещо, което би могъл да поискаш от Питър…

— Какво?

— Ботулинов токсин — отвърна Лори. — Висока концентрация, или голямо количество…

Насреща настъпи мълчание.

— Джак? Там ли си?

— Тук съм — промърмори Джак. Сънливостта беше изчезнала от гласа му. — Ти сериозно ли говориш?

— Разбира се. Нима ще изключиш ботулизма като причина за смъртта?

— Ако използвам собствената ти терминология, със сигурност „отиваме твърде далеч“. Липсват данни за увреждане на гръбначномозъчния нерв и всички останали симптоми за наличието на ботулизъм. Според основната версия, жената просто е припаднала в банята…

— Но ботулиновият токсин със сигурност потиска дишането и предизвиква цианоза — отбеляза Лори.

— Това е вярно — призна Джак. — Но колко такива случаи имаме за година?

— Повече, отколкото на антракс — имаше готов отговор Лори. — А ти току-що ми описа един такъв…

— Окей, вероятно имаш право — призна с въздишка Джак. — Ще прибавя и ботулиновия токсин към списъка с нитрати, нитрити и сулфонамиди, който още утре ще връча на Питър.

— Благодаря ти за любезността тази вечер — топло промълви Лори. — Тя означаваше много за мен…