Робин Кук - Вектор

— Хей, нали затова са приятелите — отвърна с престорена небрежност Джак.

Лори остави слушалката и започна да си играе с Том Втори. Мина й през главата, че Джак би могъл да бъде наистина прекрасен, ако… Ако не се държеше като Джак. Засмя се на този абсурд и тръгна да си оправя леглото.

Джак не помнеше друг период от живота си, в който да е бил разтревожен от толкова разнообразни проблеми. На първо място беше Лори, която го объркваше както с поведението си, така и с неговата собствена реакция към проблемите й. След късната й визита му беше дяволски трудно да заспи. Постоянно прехвърляше в главата си всичко, което младата жена бе казала или сторила през последните четиридесет и осем часа. Все още се чувстваше виновен за реакцията си на новината за годежа й, но едновременно с това беше ядосан както на реакцията й на нескопосаните му опити за извинение, така и на неочакваната й поява в дома му. Нямаше представа какво трябва да си мисли за всичко това.

На второ място идваха двата мистериозни случая. Въпреки че огледа нещата от всички възможни страни, той не можа да открие обяснение за силната зараза на онази малка звездичка. Не по-оптимистично изглеждаха и нещата около Кони Давидов. Подозренията му, че жената е била отровена с лекарство за потискане на дишането бяха разбити на пух и прах от токсикологията. А по-късно, въпреки няколкото часа над дебелите книги и още толкова в дълбок размисъл, той не успя да открие никаква логична теория за заместител. Твърде крехка беше надеждата му, че идеята на Лори за метхемоглобинемия може да се окаже вярна.

Последната му грижа беше свързана с изобретателността. Трябваше час по-скоро да измисли правдоподобни причини както за визитата си в бруклинската Съдебна медицина, така и в погребална агенция „Стрикланд“. Едва вчера Бингъм го беше мъмрил за подобни нарушения, а ако научеше за новите, той положително ще иска пълни обяснения, които Джак все още не беше готов да му даде. За пръв път от постъпването му в градската Съдебна медицина той сериозно допусна, че в края на деня може би ще бъде принуден да си подаде оставката.

На всичкото отгоре се събуди далеч по-рано от обичайното. Продължавайки да мисли за непосредствените си проблеми, той завъртя педалите към центъра и се появи на работа още на разсъмване. Успя да поработи цял час на спокойствие в кабинета си, а след това се спусна в залата за идентификации.

Там цареше обичайното сутрешно оживление. Вини Амендола правеше кафе, а доктор Джордж Фонтуърт току-що бе започнал да преглежда папките с пристигналите през нощта случаи.

— Извинявай, Джордж — подвикна Джак. — Как се очертава денят по отношение на аутопсиите? Лек или тежък?

Сънливите очи на Джордж пробягаха по листа в ръцете му.

— Бих казал нормален, с тенденция към слаба натовареност — промърмори той.

— В такъв случай бих искал да си взема един „книжен“ ден, стига да не възразяваш — рече Джак. На жаргона на патологията „книжен“ беше денят, в който съответния патолог не влиза в залата за аутопсии, а отделя цялото си внимание на писането на заключения, което никога не свършваше. Обичайна практика беше „книжните“ дни да бъдат планирани предварително.

— Какво ти е? — вдигна глава Джордж. — Да не си болен?

Във въпроса му нямаше сарказъм. Всички в службата знаеха, че Джак винаги беше готов за допълнителни аутопсии, дори и под формата на наказание. Правеше ги повече от всеки друг, при това по желание. Твърдеше, че колкото повече бачка, толкова по-малък става шансът му да се забърка в неприятности.

— От здравословна гледна точка нищо ми няма — промърмори той. — Но току-що установих, че съм буквално претрупан от бумаги…

— Не виждам пречки да си вземеш „книжен“ ден — благосклонно се усмихна Джордж — Естествено, нещата драстично ще се променят, ако някой от колегите се обади, че е болен…

— Ако това стане, просто ми свирни — рече Джак и пристъпи към машината за кафе.

— Приключи ли вече, маестро? — обърна се към Вини.

— Още две секунди и получаваш една пълна чаша — обеща младият санитар.

— Имаш ли представа по кое време се появява Питър Летерман? — небрежно подхвърли Джак.

— Официално токсикологията започва работа в девет — отвърна Вини. — Но Питър е от хората, които винаги идват рано, още преди осем…

— Господи, това означава, че прекарва доста време тук — направи съчувствена гримаса Джак.