Робин Кук - Вектор

Върна се зад бюрото и се замисли на кого първо да позвъни. Избра Рандолф Сандърс, главно поради приятното чувство на злорадство, което изпълваше душата му. Изминаха няколко минути преди да открият доктора и да го докарат на телефона. Оказа се, че в момента прави аутопсия, но Джак настоя да го извикат. Когато насреща най-сетне прозвуча гласът на Рондолф, в него се усещаше зле прикрито раздразнение.

— Здрасти, колега — жизнерадостно го поздрави Джак. — Обажда се Джак Степълтън от патологията в Манхатън.

— Споменаха ми, че става въпрос за нещо спешно — изръмжа Сандърс.

— Точно така — все така радостно отвърна Джак. — Току-що бях уведомен, че вашата пациентка Кони Давидов, за която имахме удоволствието да си поговорим вчера, се е споминала благодарение на конска доза ботулинов токсин…

Насреща настъпи напрегната тишина.

— Как е установено това? — попита най-сетне Сандърс.

— Главно благодарение на собствената ми настоятелност — отвърна Джак. — Още вчера отскочих до погребалната агенция, където бяха любезни да ми позволят вземането на известен брой проби от телесните течности…

— Сега чувам за това — отвърна Сандърс. В гласа му се долови голяма доза колебание.

— Тъй ли? — престорено се учуди Джак. — Аз пък бях сигурен, че са ви уведомили… Но както и да е. Обаждам ви се в знак на колегиално уважение, иначе досега да бях хукнал с новината при доктор Харолд Бингъм…

— Ценя жеста ви — успя да промърмори Сандърс.

— Разбира се, в него има и известна доза користност — побърза да вметне Джак. — Случаят Кони Давидов е регистриран в Бруклин и в тази връзка предполагам, че вие ще се погрижите за незабавното връщане на тялото… Освен това мисля, че ще е най-добре вие лично да уведомите съответните власти…

— Разбира се — отвърна Рандолф Сандърс. — Благодаря ви.

— За нищо — усмихна се Джак, който искрено се забавляваше. — Хубаво е да си помагаме като колеги…

Прекъсна линията, усмивката му се разшири. Отмъщението е сладко нещо. Просто виждаше как се гърчи Рандолф Сандърс.

Следващият телефон беше на Уорън. Обясни му накратко какво е открил и поиска номера на Флаш. Младежът доста се позабави, но в крайна сметка откри загубеното листче и започна да диктува.

Флаш работеше в някакъв склад и не беше лесно да бъде открит. Когато най-сетне се появи насреща, дишането му беше доста ускорено. Явно го бяха карали да върши някаква физическа работа.

— Открих какво е станало с Кони — рече Джак след като се представи. — Пак ти напомням какво каза вчера Уорън ще си изкараш яда на баскетболния корт, а не върху съпруга на сестра ти…

— Значи той не я е убил, така ли?

— По всичко личи, че е така — кимна Джак. — Починала е от ботулизъм. Чувал ли си за такава болест?

— Май да… Не беше ли нещо свързано с хранително отравяне?

— В общи линии е така. Причинява се от токсин, който се произвежда от една специфична бактерия. Най-опасното свойство на тази бактерия се крие във факта, че тя може да се размножава без наличието на кислород. Най-вероятно си я чувал във връзка с консервираните храни, чиято стерилизация се е оказала недостатъчна за умъртвяване на спорите. В случая със сестра ти е важно да разбереш, че няма данни за умисъл…

— Сигурен ли си?

— Току-що получих лабораторните анализи — отвърна Джак. — Резултатите са проверени няколко пъти. Личното ми мнение е, че Кони е починала от ботулизъм, без чужда намеса. Доколкото съм информиран, този токсин е бил използван умишлено много рядко, например по време на Втората световна война с него е бил отровен Райнхард Хайдрих, един от най-близките съратници на Хитлер. Създаването му е трудно, едва ли някой може да го купи отнякъде. Затова ти казвам, че надценяваш доста съпруга на сестра ти, ако го обвиняваш в убийство чрез ботулинов токсин…

— По дяволите! — избухна Флаш.

— Виж какво, другия път когато се окажеш в противниковия отбор, ще ти пуснем аванта, за да се успокоиш — подхвърли Джак.

— Стига бе, док! — разсмя се младежът. — Нали ви знам какви сте и двамата с Уорън? Никога няма да жертвате победата! Между другото, благодаря ти за всичко, което направи за мен. Няма да го забравя…

— Радвам се, че успях да ти помогна — отвърна Джак. — Но искам да ти задам един въпрос: как се казва съпругът на Кони?

— Юри — отвърна Флаш и повтори името буква по буква. — Защо питаш?

— Страхувам се, че ще се наложи да го приберем — рече с въздишка Джак. — Трябва да го подложим на пълни изследвания, тъй като има опасност да се е заразил от Кони…