Робин Кук - Вектор

Преди да тръгне, той отново отскочи до кабинета на Лори. Искаше да я осведоми за ботулизма, но тя още беше в залата за аутопсии. Реши да поговори с нея след като се върне.

Пътешествието дори надмина очакванията му. Най-хубаво беше в отсечката между Бруклинския мост и далечния край на Проспект Парк. После дойде не толкова приятното пътуване по авеню Кони Айлънд, но и то му донесе удоволствие. Малко след като пресече авеню Нептун видя това, което очакваше от известно време насам: реклами и указателни табели на кирилица.

Малко по-късно стигна до авеню Оушънвю, спря до тротоара и помоли за указания как да стигне Оушънвю Лейн. Едва четвъртият минувач беше в състояние да го упъти.

Гледката действително го изненада, Флаш бе описал изключително точно струпаните нагъсто дървени къщички, до които се достигаше по тесни алеи. Някои от тях бяха добре поддържани, но преобладаваха съборетините. Парцелите бяха разделени от огради, построени от най-различни материали. В някои дворове цареше пълен ред, имаше цветни лехи и красиви храсти. Други се бяха превърнали в сметища, запълнени до отказ със стари хладилници, телевизори и счупени детски играчки. Покривите на отделните бунгала често се докосваха в невъзможни от архитектурна гледна точка позиции, но при безразборно строителство резултатите често са такива. Над тях стърчеше гора от ръждясали антени, които придаваха мрачен вид на околността.

Джак намали скоростта и започна да разглежда сградите. Част от тях носеха следи от викториански стил, но отчаяно се нуждаеха от пребоядисване и ремонт. Всяка втора разполагаше с гараж, но коли почти нямаше. В замяна на това изобилстваха дворните песове, които яростно лаеха при минаването на човека с велосипед. Хора почти не се виждаха, само тук-там се мяркаха млади майки с количките си. По-големите деца трябва да са на училище, съобрази Джак.

Кварталът разполагаше с основна мрежа от нормално широки улици, но освен тях имаше множество тесни алеи, част от които нямаха нито имена, нито номера. Те бяха предназначени главно за пешеходци, а до построените от двете им страни къщи можеше да се стигне само пешком. Над тях се преплиташе гъста мрежа от електрически жици и телефонни кабели.

Надписът „Оушънвю Лейн“ се оказа обикновена дъска, закована на един напукан от старост телефонен стълб. Свърна по алеята и бе принуден почти да спре, тъй като дълбоките дупки в асфалта заплашваха да преобърнат велосипеда му.

Малко бяха къщите с номера, но на една от кофите за боклук беше изписана цифрата 13. Джак я подмина и спря пред следващата, която би трябвало да е номер 15. Озова се пред постройка със солидна каменна основа, която се различаваше от повечето тукашни сгради, издигнати главно над дървени платформи. Гаражът можеше да побере две коли, а покривът беше залят с дзифт. Няколко бетонни плочи от пътеката липсваха, екранната врата против комари беше разкъсана и едва се крепеше на пантите си. Човек оставаше с впечатлението, че ще се разпадне при всяко по-силно затръшване на истинската врата.

Мрежеста ограда с височина около метър разделяше пътеката от отдавна некосената трева в малката градинка. Джак заключи колелото си за нея, бутна портичката и влезе. От двете страни на входа имаше прозорци със затворени кепенци, но звънец липсваше. След като се увери в това, той дръпна екрана против комари и силно почука. Никой не му отвори. В къщата цареше мъртва тишина. Почука още няколко пъти, после се отказа и пусна скъсаната мрежа. В душата му нахлу разочарование. Напразно беше изминал толкова път, тъй като контакт с Юри Давидов така и не беше осъществен.

Миг преди да си тръгне слухът му долови някакъв шум. Беше бучене, ниско и равномерно. Обърна се и залепи ухо за вратата. Бученето се оказа по-скоро модулирано, като далечно свистене на хеликоптерно витло. Очите му загрижено пробягаха по фасадата. Сградата беше прекалено малка за вентилатор, способен да излъчва такива вибрации.

Вдигна глава и бавно огледа съседните къщи. Всички изглеждаха пусти, сякаш собствениците им бяха на работа или просто заминали извън града. Единствената жива душа беше някакъв възрастен господин в един от съседните дворове, който не проявяваше никакъв интерес към непознатия велосипедист.

Джак обърна гръб на вратата и прекоси полянката по посока на съседния парцел. Разстоянието до къщата беше по-малко от два метра, маркирано от ограда с бодлива тел. Хвърли един последен поглед към стареца и се шмугна в тесния процеп към задния двор на Юри. Там погледът му беше привлечен от наскоро циментиран в основите метален отвор за проветрение, от който излизаше широка, извисяваща се до нивото на покрива ламаринена тръба. Докосна я с длан и моментално усети вибрациите. В основите й явно работеше мощен вентилатор. Съдейки по размерите на отвора, в мазето очевидно беше монтирана някаква пещ.