Робин Кук - Вектор

— Благодаря ти, Господи, за дребните услуги — вдигна очи към тавана Джак. — Калвин ще бъде доволен. Ех, ако имах същия късмет и с Кони Давидов!

— Ще направя всичко възможно — обеща Питър.

Джак тръгна да излиза, но изведнъж се сети за последното предположение на Лори.

— О, има и още нещо… — промърмори той. — Лори предлага да извършим тест и за ботулинов токсин…

Питър махна с ръка в знак, че е разбрал.

Изкачил се пеш до етажа на канцеларията си, Джак доволно поклати глава. Случаят Джеферсън имаше всички шансове да бъде разрешен в поставените от Калвин срокове, което означаваше далечна светлинка в мрачния тунел на личните му проблеми.

В кабинета завари Чет, който изгаряше от нетърпение да го информира за развоя на събитията в залата по аеробика. Мадамата с фантастичната фигура на само се появила на тренировка, но и приела да изпият по един плодов сок с кисело мляко след нея. Джак бе принуден да изслуша абсолютно всички подробности за породистото маце преди да успее да смени темата.

— Хей, Казанова — усмихнато подхвърли той когато Чет най-сетне млъкна: — Я ми кажи как да вляза във връзка с някой от ветеринарите, които са чели лекции на вчерашния ти семинар?

— Ще ти кажа — кимна Чет. — Но защо са ти?

— Искам да разбера дали имат представа какво е убило плъховете в онази канализация. А също така и дали са открили нови индивиди, заразени с антракс…

— Ще се опитам да получа отговор на въпросите ти — кимна Чет. — Но това ще стане по-късно през деня…

— Предварително ти благодаря — усмихна се Джак и отново потъна в материалите, които го чакаха на бюрото.

— Днес няма ли да режеш? — попита Чет.

— Взех си извънреден книжен ден — промърмори Джак без да вдига глава.

— Да не си болен?

— И Джордж ме попита същото — засмя се Джак. — Бих искал да съм болен, ама не съм… Просто се опитвам да отстраня една от основните слабости, заради която съм обект на критика от страна на ръководството, а именно — пренебрегване на бюрократичните процедури.

— Една от главните причини за закъсненията ти е фактът, че винаги се товариш с прекалено много случаи — отбеляза Чет.

— Сигурно си прав — промърмори Джак и се задълбочи върху мозъчната проба на Дейвид Джеферсън, която бе заложена на микроскопа.

Стана на крака едва когато Чет тръгна към залата за аутопсии, при това само за да затвори вратата. Но въпреки всичко не успя да се концентрира. Притеснен от много страни, той непрекъснато поглеждаше часовника. Малко преди десет започна сериозно да се тревожи от факта, че телефонът продължава да мълчи. Очакваното обаждане на Черил се бавеше, никой не го пришпорваше да се яви незабавно в кабинета на директора. А до този час и доктор Джим Бенет, и Гордън Стрикланд би трябвало вече да са направили своите оплаквания.

Сякаш в отговор на мислите му, телефонът рязко издрънча. Джак неволно подскочи, въпреки нагласата си. Известно време се колебаеше дали да вдигне, но после си даде сметка за неизбежността на ситуацията и бавно протегна ръка към слушалката. За негова изненада не беше Черил, а Питър Летерман.

— Имам доста изненадващи новини — съобщи младежът.

— Добри или лоши?

— Предполагам, че ще ги приемаш като добри — рече с лека въздишка Питър. — Кони Давидов не е развила метхемоглобинемия, но ботулинов токсин присъства във всички проби от тялото й, включително и в тази със стомашното съдържание.

— Пресвети Боже! — прошепна Джак. — Надявам се, че това не е някаква неуместна шега!

— Никакви шеги — увери го Питър. — За сигурност извърших тестовете по два пъти. Резултатите са категорично позитивни, което предполага свръхдоза в организма на жертвата. Мога да направя и някои количествени проби, но за това ще ми трябва малко повече време. Исках да научиш веднага за качествените резултати…

— Благодаря ти много — промълви Джак. — Задължен съм ти…

— Радвам се, че мога да ти услужа — отвърна Питър и прекъсна линията.

Джак бавно остави слушалката. В душата му се бореха смесени чувства. Беше доволен, че подозренията му за отрова се потвърдиха, но едновременно с това го обзе чувство на изненада, граничещо с шок. Ботулизмът беше последното нещо на света, което можеше да очаква.

Отмести стола си назад и скочи на крака. Блъсна вратата и хукна навън, по посока кабинета на Лори. Искаше веднага да й съобщи новината, че предположението й за ботулизъм се беше оказало вярно. За съжаление кабинетът й беше празен. По всяка вероятност тя отдавна беше долу в залата за аутопсии.