Робин Кук - Вектор

— Кой го казва? — подигравателно се усмихна Вини.

Минута по-късно Джак се насочи към асансьорите с димяща чаша в ръка. С изненада установи, че самотната фигура пред редицата метални врати принадлежи на Лори. Очите му с недоверие се плъзнаха по посока на стенния часовник.

— Не е ли малко рано за теб?

— Рано е — призна Лори. — Но реших да обърна нова страница и за известно време ще се концентрирам единствено върху работата си. Винаги го правя когато съм разстроена…

— Разбирам — промърмори Джак, но не посмя да я попита от какво е разстроена.

— Още веднъж ти благодаря за снощи — усмихна му се младата жена. — Наистина ми помогна!

— Но аз нищо не съм направил! — възрази с учудване той.

— Беше там, накара ме да се почувствам добре — разпери ръце Лори. — Имах нужда от приятелско рамо и ти ми го даде…

Натовариха се в кабината и Джак натисна бутона за петия етаж.

— Не искаш ли да ми разкажеш какво се случи на снощната ти вечеря? — колебливо попита той.

— Още не — усмихна се Лори. — Благодаря за загрижеността, но предпочитам сама да преосмисля нещата…

Джак отвърна на усмивката й и с неудобство пристъпи от крак на крак. Отново се учуди на притеснителността си в присъствието на тази жена.

— Днес ще се ровиш ли в своите „мистериозни“ случаи? — попита с усмивка тя.

— Ще се опитам… Да ти е хрумнало нещо ново във връзка с Кони Давидов?

— Не — поклати глава Лори. — Нищо ново от снощи насам…

— Ако се сетиш за нещо, непременно се обади — помоли Джак. — Ще ми свърши работа всичко, което може да озапти потерята…

Лори кимна, разбирайки много добре какво има предвид колегата й.

Тръгнаха един до друг по коридора и спряха пред вратата на Джак.

— Искам да ти кажа нещо — промълви Лори. — Двамата с Лу трябва да ме извините за вчерашното поведение. Ти беше прав — вестта не ми хареса, а аз реших да си го изкарам на вестоносците. Бяхте прави да ме запознаете с фактите, макар че не одобрявам начина, по който ги е докопал Лу…

— Ревността кара хората да вършат странни неща — промълви Джак, помълча за момент, после добави: — Имам предвид себе си…

— Ще приема думите ти като комплимент — леко се усмихна Лори. — А за днес ти желая късмет.

— Благодаря — кимна Джак. — Ще имам нужда от него.

Обърна се и влезе в кабинета. Направи опит да се концентрира върху случая с арестанта в полицията. Поне него трябваше да приключи до утре, за да не сърди излишно Калвин. Потъна в работа, но отвреме навреме хвърляше коси погледи към часовника на стената. Когато стрелките наближиха осем, той остави писалката и се спусна един етаж по-долу, където се намираше токсикологията.

Вратата беше плътно затворена, помещението зад матираното стъкло изглеждаше тъмно. Въпреки това Джак натисна бравата, но само за да установи, че е заключена. Обърна се към стълбището, но в същия момент откъм асансьорите се появи фигурата на Питър, преметнал палто през ръката си.

— Май си се сетил за допълнителни тестове, а? — подхвърли той и бръкна в джоба си за ключа.

— Точно така — кимна Джак. — Всъщност не аз, а доктор Лори Монтгомъри…

Последва младежа в тъмното помещение, обяснявайки идеята за метхемоглобина. Питър спокойно окачи палтото си зад вратата и кимна с глава:

— Това означава, че трябва да търся следи от амилнитрит и нитропрусид… Вероятно тази пациентка е боледувала от сърце…

— Не знам такова нещо — поклати глава Джак.

— В такъв случай не виждам как подобни вещества могат да попаднат в организма й. Всички те са основни съставни части на сърдечни лекарства. От друга страна обаче, има още куп субстанции, които могат да причинят метхемоглобинемия… Искаш ли да направя тестове за всички тях, независимо дали има шанс жената да ги е вземала под формата на лекарство?

— Моля те, направи го! — простена Джак. — Отчаян съм!

— Окей — кимна Питър и тръгна да излиза от помещението.

Джак го последва като бездомно кученце.

— Кога ще го направиш?

— Веднага — отвърна младежът. — В противен случай ще трябва да давам обяснения на доктор Деврийс…

— Страшно съм ти благодарен, Питър — промълви развълнувано Джак. — Надявам се, че все някога ще ти се отблагодаря… Спомена името на шефа си и това ме подсеща да те попитам знаем ли нещо за пробите, взети от Дейвид Джеферсън?

— Това не беше ли онзи случай в полицейския арест?

— Именно — кимна Джак.

— Джон вчера мърмореше за него… Доколкото знам, пробите се готови. Най-важната новина е, че в организма му е имало кокаин…