Робин Кук - Вектор

Пристъпи към прозорците, които гледаха към улицата и внимателно огледа алеята през цепките на дървените щори. Нищо обезпокоително. Само една млада майка с типично руски одежди буташе количка пред себе си. В околността нямаше паркирани подозрителни автомобили. Влезе в кухнята и надникна през страничната врата към гаража, който беше само на няколко крачки. Поколеба се дали пак да си сложи брадата, но си спомни за възпалението и се отказа. Вместо това измъкна пистолета, прехвърли го в лявата си ръка и го покри с една кърпа. Стисна ключовете в дясната си ръка и предпазливо отвори вратата.

Огледа се за последен път и бавно излезе навън. Заключването на страничната врата и отключването на гаража му отне броени секунди. Изкара колата и бързо спусна основната врата, като през цялото време държеше пистолета готов за стрелба. Дълбоко в себе си усещаше, че в момент като този няма право на никакви грешки. Започна да се отпуска едва когато даде газ и се отдалечи по алеята. Излезе на авеню Оушънвю и се насочи към Шоър Паркуей. Крайбрежната магистрала предлагаше най-бързото придвижване до Манхатън в този час на деня. Насочи колата към естакадата и се наведе напред. Ръката му с пистолета предпазливо се плъзна под седалката и излезе без него.

Беше сигурен, че Кърт ще се ядоса на новата му поява в пожарната, но нямаше друг избор. Телефонното обаждане щеше да го ядоса не по-малко, заради чуждестранния акцент, разбира се. Предпочете да разговаря с него лице в лице, сигурен че само по този начин ще успее да го убеди в сериозността на ситуацията. В душата му бавно нахлу раздразнението, лицето му потъмня. Нима трябваше да се безпокои от гневното избухване на Кърт? Нали работеха за една и съща кауза, нали бяха партньори? Но Кърт поначало си е негативен, отрича всичко на този свят, включително и партньорството с разни типове от славянски произход…

Колата излезе от тунела Бруклин Батъри и се озова в долната част на Манхатън. Юри щракна лампичката под табелата „не работи“ и пое на север по Уест Стрийт, посока Чамбърс. Две пресечки по-нататък зави надясно и започна да си пробива път към изключително натоварената улица Дуейн.

Наближи сградата на пожарната и намали ход. Не знаеше дали да паркира отпред, или да подмине. Избра средното положение — просто спря и остана в колата, заковал поглед в четиримата пожарникари, които играеха карти направо на тротоара, разтворили сгъваема масичка. Зад тях зееха отворени огромните порти на гаража. В отвора надничаше яркочервената, излъскана до блясък муцуна на една противопожарна кола.

След кратко колебание Юри качи колата на тротоара, направи маневра и спря успоредно на зейналия портал. Мъжете около масичката се обърнаха и той побърза да смъкне страничното стъкло.

— Извинете, търся лейтенант Роджърс…

— Хей, лейтенант! — извика без да се обръща единият от пожарникарите. — Имаш посещение!

Минута по-късно на тротоара се появи Кърт, сложи длан над очите си и се огледа. На фона на ярката слънчева светлина, вътрешността на сградата изглеждаше мастиленочерна. Любопитството изчезна от лицето му в момента, в който зърна Юри. Лицето му бавно се наля с кръв.

— Какво търсиш тук, по дяволите? — изръмжа през стиснати зъби той, направил няколко крачки към колата.

— Имаме извънредна ситуация! — озъби му се Юри, извади една от визитките на Джак Степълтън и му я подаде.

Кърт предпазливо я пое, хвърляйки нервен поглед към картоиграчите.

— Какво е това?

— Прочети я — все така намусено рече Юри. — Тя е причина за извънредната ситуация!

Кърт изчете съдържанието на картичката и бавно вдигна очи към лицето на Юри. В тях се четеше объркване.

— Операция „Отмъщение“ е в опасност! — прошепна руснакът. — Трябва да поговорим, при това веднага!

Кърт прокара пръсти през късоподстриганата си руса коса, очите му отново се извъртяха към картоиграчите. Никой не им обръщаше внимание.

— Добре! — изръмжа той. — Зад ъгъла има един бар, казва се „Пийте“. Чакай ме там, ще повикам Стив и идваме… И се моли тревогата да не е фалшива!

— Добре — кимна Юри и стъпи на газта. Едва се сдържа да не вдигне скандал. В огледалцето видя как Кърт разглежда картичката в ръцете си, после изчезва във вътрешността на сградата.

Барът беше тъмен и задимен. Миришеше на паркетол и вкисната бира. Менюто беше ограничено до минимум — хамбургери, пържени картофи и супа. Във въздуха звучеше тиха кънтри-музика. До слуха на Юри достигаха вопли за изгубена любов и пропилени възможности. Неколцина мъже обядваха, пред всички имаше големи халби с бира. Наложи се да прекоси тясното и дълго помещение почти до дъното, за да открие свободно сепаре. То се оказа едва на метър от вратата на тоалетната. Поръча си водка и хамбургер, облегна се назад и зачака. Кърт и Стив се появиха едновременно с поръчката.