Робин Кук - Вектор

— Няма проблеми — успокоително рече Стив.

— Ще ни трябва ударна мощ — процеди Кърт. — Искам бърз и решителен удар. В смисъл да го ликвидираме на място, а не да го гръмнем веднъж и после да треперим дали ще се оправи…

— Съгласен съм — кимна Стив.

— Значи се разбрахме — въздъхна Кърт, опразни халбата си и започна да се измъква от сепарето.

— Има и още нещо — подхвърли Юри.

Кърт прекрати движението си.

— Искам да изместим операция „Отмъщение“ за утре, четвъртък.

— За утре ли?! — смаяно го изгледа Кърт. — Аз пък си мислех, че няма да си готов с антракса дори за петък!

— Работих през цялата нощ и част от сутринта — поясни руснакът. — Вторият ферментатор работи отлично и няма причини за безпокойство. До довечера ще разполагаме с достатъчно материал и за двете представления…

— Мисля, че това е възможно — бавно промълви Кърт. — Четвъртък, петък — все тая… — Очите му се извърнаха към Стив.

— Няма причини да не го направим — кимна онзи. — Всичко е готово, включително средствата за оттегляне. А това е най-важното…

— Според мен наистина трябва да го направим в четвъртък — продължаваше да ги кове Юри. — Снощи вие самите казахте, че сигурността е проблем номер едно. Дори да се отървем от Джак Степълтън, нямаме представа с кого може да е споделил откритията си. Следователно изчакването с още двадесет и четири часа представлява неоправдан риск.

— Знаеш ли, че си прав? — пусна една крива усмивка Кърт.

— Знам, че съм прав — кимна Юри. — Особено ако искаме успешното провеждане на операция „Отмъщение“…

— Искаме го, разбира се — кимна Кърт. — Довечера в колко часа да дойдем за кренвиршите?

— Колкото по-късно, толкова по-добре — отвърна Юри. — Ще ми трябва време, за да ги опаковам както трябва. Да речем, някъде към единадесет…

— Много добре — кимна Кърт. — В единадесет сме у вас. — Стана и се изплъзна от сепарето, следван от Стив. Юри остана на мястото си.

— Искам да си довърша хамбургера — поясни той.

— Ще се видим в пет — кимна Кърт, отдаде чест и последва Стив, който вече беше напуснал бара.

Юри ги проследи с очи. Поведението им на опитни бойци изглеждаше патетично и смешно, дори го хвана срам, че контактува с подобни типове. Но след срещата най-сетне му олекна. Нещата се подреждаха, въпреки многобройните проблеми. Заби зъби в хамбургера и реши на път за дома да се отбие в туристическата агенция. Искаше да си направи резервация за полета от Нюарк до Москва в четвъртък вечер. После се запита дали не е по-добре да направи това по телефона, с оглед пестенето на време. До единадесет го чакаше страшно много работа.

Джак акостира на товарната рампа на Градската патология и бавно слезе от колелото. Беше силно запъхтян от последния спринт нагоре по първо авеню, където бе успял да се задържи заедно с потока от коли. Това му позволи да хване „зелената вълна“ на светофарите чак от улица Хюстън насам, без да спре нито веднъж.

Качи велосипеда на рамо, прекоси платформата и влезе в сградата. Пътешествието до Брайтън Бийч му се отрази страхотно, въпреки че не успя да изпълни задачата си. Все пак бе направил каквото може и имаше чувството за изпълнен дълг. Останалото беше в ръцете на Отдела по здравеопазване и самият Юри Давидов…

Влезе в кабинета и закачи якето си зад вратата. Върху бюрото на Чет светеше включен микроскоп, около него бяха пръснати безброй бумаги. Но самият Чет не се виждаше никъде. Вероятно е слязъл до автоматите за закуски на втория етаж, рече си Джак. Колегата му не пропускаше да си хапне нещо в ранния следобед.

Преди да се закотви зад собственото си бюро, Джак извървя десетина метра по коридора и надникна в канцеларията на Лори. Все още не беше й благодарил за стряскащо вярната диагноза за наличието на ботулинов токсин в организма на Кони. За съжаление вратата беше затворена — нещо, което се случваше изключително рядко. Дори не можеше да се сети кога за последен път е виждал тази врата затворена. Постоя малко в нерешителност, после сви рамене и тръгна обратно към работното си място.

Но едва направил няколко крачки, зад гърба му се разнесе гневен мъжки глас. Не успя да разгадае думите, но в очите му се появи безпокойство. Беше почти убеден, че гласът долита иззад затворената врата на Лори. Спря и напрегна слух. В следващата секунда откъм кабинета долетя глух удар — сякаш някой бе стоварил юмрука си върху металната кантонерка за документи.