Робин Кук - Вектор

— Тъй ли? — вдигна вежди Лори.

— Предположението ти за Кони Давидов се оказа безпогрешно — обяви Джак. — Тя наистина е починала от отравяне с ботулинов токсин.

— Стига бе! — зяпна Лори. Лицето й почервеня, устните й се разтеглиха в усмивка.

— Честна скаутска! — шеговито изкозирува Джак. — Днес сутринта Питър потвърди резултатите…

— В такъв случай какво излиза, за Бога? — възкликна Лори. — Обади ли се на Рандолф Сандърс?

Джак вдигна лактите си от бюрото и стана на крака.

— Ще ти разкажа довечера. Остава само да кажеш къде и кога ще си похапнем…

— Осем?

— Звучи добре — кимна той. — Къде?

— Какво ще кажеш за любимото ресторантче на Лу в „Малката Италия“? — вдигна глава Лори. — От векове не съм била там!

— Как му беше името? — сбърчи вежди Джак.

— Няма име.

— Добре, тогава ми дай адреса…

— Не мога да си го спомня.

— Е, това вече се казва подробна информация! — саркастично поклати глава Джак.

— Можеш да ме вземеш на път за центъра — предложи тя. — Помня, че беше на една тясна уличка оттатък Мълбъри и няма начин да не го открия… Разбира се, предпочитам да дойдеш с такси, а не с любимото си колело…

Джак обеща с половин уста и тръгна към кабинета си. Завари Чет приведен над микроскопа си.

— Я ми кажи какво става, бе човек? — вдигна глава той.

— Много е сложно — отвърна Джак и се тръшна на стола си. След продължителното въртене на педалите, последвано от внезапната конфронтация с Пол, той изведнъж се почувства смъртно уморен. — Мога да ти кажа обаче, че Лори промени плановете си за утре. Ако вие с Колийн все още държите на нашата компания, ние сме готови да откликнем…

— Прекрасно — зарадва се Чет и посегна към телефона. — Ще звънна на Колийн да се погрижи за билетите…

— Задръж малко — спря го Джак. — Какво стана с ветеринарните епидемиолози? Успя ли да се свържеш с тях?

— Да — кимна Чет. — Разговарях с доктор Кларк Симсариън, който беше ръководител на семинара. Каза, че все още нямат диагнози за плъховете, но са се натъкнали на нови антраксни язви…

— Имам едно предложение за тях — подхвърли Джак. — Звънни на доктор Симсариън и му предложи да направят тест за ботулинов токсин.

— Ботулинов токсин? — вдигна вежди Чет. — От това ли е умряла Кони Давидов?

— Поне така мисли Питър Летерман — кимна Джак.

— А ти все още допускаш, че между плъховете и Кони съществува някаква връзка?

— Далечно предположение — призна Джак. — Но ветеринарите не са открили нищо друго, тъй че спокойно могат да опитат. Днес се отбих в една ветеринарна лечебница в Брайтън Бийч. Човекът каза, че дори част от местните котки са били застигнати от тайнствена смърт.

— Ще предам предложението ти — кимна Чет. — Ами Рандолф Сандърс? На него каза ли му за ботулиновия токсин?

— Казах му. И трябва да ти призная, че изпитах огромно удоволствие от начина, по който го накарах да се гърчи…

— Аз пък бих изпитал удоволствие да чуя звука от сгромолясването му — поклати глава Чет. — Да откажеш аутопсия на пациент, който е умрял от ботулизъм, вероятно е най-големият кошмар за всеки патолог!

— И аз съм любопитен да разбера какво е станало — промърмори Джак. — Даже мисля да проверя лично, докато ти си въртиш телефоните.

Извади мобилния си телефон и набра патологията в Бруклин. Доктор Сандърс го нямаше в кабинета и той помоли да го потърсят по пейджъра. Докато чакаше, Чет се свърза с Колийн и получи положителен отговор за утрешния концерт. Той се обърна към Джак и вдигна палец, в същия момент отсреща се обади доктор Рандолф Сандърс.

— Съжалявам, че ви безпокоя — промърмори Джак, прибягвайки до небрежния си тон от предишния разговор. — Обменяме мнения с колегата относно случая Давидов и се чудим докъде стигнахте…

— Кошмарът е пълен — мрачно го уведоми Сандърс.

— Същото каза и Чет преди малко — ухили се Джак и намигна на приятеля си, който чакаше да го свържат с доктор Симсариън.

— Не мога да повярвам на късмета си — продължи с плачлив глас Сандърс. — Веднага след сутрешният ни разговор аз се обадих в погребална агенция „Стрикланд“, но новините оттам бяха лоши…

— Съжалявам да го чуя — промърмори съчувствено Джак.

— Тялото е било кремирано.

— О, не!

— Нямаше какво друго да направя и оставих въпроса в ръцете на Джим Бенет.

— Какво направи той?

— Още нищо — въздъхна Сандърс. — Но знам, че вече е разговарял с Бингъм. Доколкото съм осведомен, голямото началство в лицето на Харолд Бингъм ще се заеме с цялата тази бъркотия…