Робин Кук - Вектор

Никой от двамата не си направи труда да му отговори.

— Направи ли опит да повикаш охраната? — обади се по някое време Джак.

— Не — поклати глава Лори. — Щях да го сторя, но в последния момент чух гласа на Чет… Така стана по-добре.

— Благодаря за навременната поява, приятел — усмихна се Джак.

— Радвам се, че помогнах — кимна в отговор Чет и невинно добави: — Някой да иска чипс?

Джак и Лори само поклатиха глави.

— Говори ли ти се? — обърна се да я погледне той.

— Май да — кимна с въздишка Лори.

— Чет, стари приятелю, много ти благодаря! — рече Джак и потупа колегата си по рамото. — След няколко минути ще се видим в кабинета…

— Мога и сам да разбера кога съм излишен — кимна Чет и напусна канцеларията с щастливо предъвкващи устни.

Лори влезе навътре, пропусна Джак и затвори вратата зад гърба му.

— Надявам се, че няма да те хване клаустрофобия — пусна бледа усмивка тя.

— Има и по-тежки случаи — успокои я Джак.

Тя направи крачка напред и го прегърна. Той механично уви ръце около раменете й.

— Благодаря, че отново се прояви като приятел — прошепна след проточилата се пауза тя, освободи се от прегръдката и седна зад бюрото. Извади книжна салфетка от най-горното чекмедже и старателно попи влагата от клепачите си. После тръсна глава:

— Мразя да плача!

— Аз пък мисля, че това е единственият отговор на поведението, което демонстрираха някои хора — поклати глава Джак.

— Още не мога да повярвам! — смаяно прошепна тя. — Само допреди три дни всичко между нас изглеждаше като в приказка!

— Какво се случи? — попита Джак и облегна лакти на бюрото.

— Снощи направих опит да насоча разговора към темата, която ми подхвърлихте вие с Лу — започна Лори. — Но нищо не се получи. Той моментално се настрои за конфронтация…

— Това е лош знак — поклати глава Джак.

— На мен ли го казваш? — въздъхна Лори и отново допря салфетката до клепачите си. — Останах с впечатлението, че той крие нещо от мен. А днешното му поведение само го потвърди. Не трябваше да го пускам тук, но той звънна от пропуска и каза, че иска да се извини. Ти чу част от извиненията му, нали?

— Какво крие според теб? — вдигна вежди Джак.

— Не знам — въздъхна Лори. — Може би факта, че се занимава с нелегални продажби на български АК–47…

— Това вече е лоша новина! — подсвирна Джак.

— И още как — отново въздъхна младата жена. — Предполагам, че бих се примирила с професията му на търговец на оръжие, но ако това имаше пряка връзка с по-благородни цели — да речем, с националната сигурност, или нещо подобно. Също така сигурно е, че бих му простила случилият се преди години инцидент с притежанието на кокаин, стига да съм убедена, че той вече не употребява подобни вещества. Но никога не бих се примирила с факта, че продава пистолети и бойно автоматично оръжие на частни лица, най-вече на младежи. Брад Касиди — младежът, когото аутопсирах в понеделник, по всяка вероятност ще се окаже посредник при продажбата именно на български автомати!

— На това му се вика съвпадение! — промърмори с респект Джак.

— А ти добре знаеш моето отношение към контрола над оръжията, нали? — подхвърли Лори.

— Знам го, разбира се — кимна Джак. — Затова искам да чуя заключението на доктор Лори Монтгомъри…

— Още не съм готова — отвърна с въздишка Лори. — Предполагам, че ще пожелая да му дам още един шанс… През следващите няколко дни ще се опитам отново да поговоря с него. А междувременно, както вече го споменах, възнамерявам да се потопя изцяло в пряката си работа. Това ще ми помогне да не мисля за злощастния си личен живот.

— Силно се надявам, че този човек ще те остави на мира — загрижено промърмори Джак. — За жалост останах с впечатлението, че не е от тези, които се отказват лесно…

— Знам какво имаш предвид — кимна Лори. — И това ми напомня да те помоля за една услуга…

— Разбира се, казвай…

— Не искам да клеча до телефона — прошепна тя. — Нито тази вечер, нито утре… Искам да бъда с приятели. Не можем ли да отидем на изложбата на Моне, за която вчера спомена Чет? Ще го накараме да вземе и Колийн…

— Първо ще трябва да го попитаме — усмихна се Джак. — Но аз самият с удоволствие ще го направя…

— Много добре — разведри се лицето на Лори. — А днес те каня на вечеря, Лу също… Чувствам ви се задължена за снощното поведение и съм готова да почерпя…

— Не си задължена на никого — поклати глава Джак. — Не знам какво ще каже Лу, но аз с радост ще вечерям в твоята компания. Това ще ми даде възможност да ти разкажа защо бях тръгнал към кабинета ти преди малко…