Робин Кук - Вектор

Двамата се плъзнаха в сепарето срещу него без да си правят труда да поздравяват. Обвити във враждебно мълчание, те търпеливо изчакаха келнерът да поднесе чинията с хамбургера и салфетката. На въпросителния му поглед неохотно поръчаха по чаша наливна бира. Едва изчакал отдалечаването му, Кърт извади визитката на Джак Степълтън и я плъзна върху масата.

— Започвай от самото начало! — дрезгаво заповяда той. — И гледай да бъдеш убедителен!

Юри преглътна хапката си с помощта на голяма глътка водка, облиза устни и бавно вдигна картичката. После, прегъвайки палец и показалец, силно я изстреля обратно към Кърт.

— Това е доктор Джак Степълтън — обяви той. — Същият медицински следовател, на когото се натъкнах в офиса на „Коринтски килими“.

— Много важно — сви рамене Кърт. — Това го знаем от два дни насам…

— Но вчера същият доктор се е появил и в погребална агенция „Стрикланд“, при това в компанията на брата на Кони — сухо добави руснакът.

— Това не си ни го казал — изненадано вдигна глава Кърт.

— Не мислех, че е важно — въздъхна Юри.

— Но днес си на друго мнение, така ли?

— Без съмнение — кимна Юри и отново захапа бургера си. Пожарникарите се възползваха от паузата да отпият по глътка бира. Юри изчака отдалечаването на калнера и добави: — Днес доктор Степълтън се появи и у дома…

— Защо? — попита Кърт. Гневът и арогантността в поведението му неусетно отстъпиха място на загрижеността.

— Искаше да ме предупреди за риска да се заразя от това, което е погубило Кони… Най-много ме изненада фактът, че е успял да постави правилна диагноза на смъртта й — от ботулинов токсин…

— Исусе Христе! — мрачно поклати глава Кърт.

— Как го е постигнал, по дяволите? — нервно попита Стив. — Нали ти беше сигурен, че това е невъзможно?

— Не знам как го е постигнал — унило отвърна Юри. — Знам само, че е взел разни проби от трупа на Кони.

— Ти какво му каза?

— Преди всичко той така и не разбра, че разговаря с мен — леко се оживи Юри. — Сблъскахме се на алеята пред къщата. Аз си бях сложил брадата, която ми донесохте. Не съм сигурен дали Степълтън щеше да ме познае и без нея, тъй като в понеделник си разменихме само по няколко думи… Все пак беше добре, че си бях сложил брадата. Казах му, че се казвам Егор и той ми повярва. Предложих да предам посланието му на Юри Давидов, но той отказа да навлезе в подробности. Каза само, че Юри Давидов е в опасност…

— И подозира ботулизъм, така ли?

— Да — кимна Юри.

— Мислиш ли, че ще се върне?

— До довечера едва ли. Казах му, че Юри е излязъл на работа с таксито и няма да се прибере преди девет-десет…

Кърт погледна към Стив и мрачно поклати глава:

— Това не ми харесва!

— На мен също — промърмори Стив.

— Най-малко пък на мен — добави Юри. — Той обиколи къщата ми, положително е видял тръбата и е чул мотора на вентилатора. Има вероятност да е засякъл и камионетката за пестициден контрол в гаража…

— Пресвета майко! — още по-мрачно промърмори Кърт.

— Според мен трябва да го премахнем, също като Кони! — отсече Юри. — Арийската народна армия трябва да се отърве от него по най-бързия начин, още днес!

Кърт кимна и се обърна към Стив:

— Ти какво мислиш?

— Мисля, че Юри е прав — отвърна онзи. — Ако не вземем спешни мерки, този доктор ще провали цялата ни операция!

— Но как да се отървем от него, по дяволите? — изпъшка Кърт.

— На картичката е изписан адресът на службата му — подхвърли Юри. — Пред Егор той заяви, че ще бъде там най-малко до шест. На обратната страна е домашният му телефон. Мисля, че е изминал целия път до Брайтън Бийч на велосипед. Всичко това представлява достатъчно информация за ударните отряди на АНА, нали?

— Искаш да кажеш, че той се придвижва с колело из целия град? — присви очи Кърт.

— Така мисля — кимна Юри.

— Можем да го причакаме пред службата, а след това да изберем подходящо място за прегазване — светкавично прецени ситуацията Стив.

Кърт се замисли за момент, после вдигна глава:

— Но как ще го познаем?

— Ще го вземем със себе си! — отсече Стив и заби показалец в гърдите на Юри. — Той със сигурност ще го идентифицира!

— Може ли да се върнеш тук в пет? — попита Кърт.

— Къде по-точно? — контрира Юри. — Знам, че не искаш да се мотая около пожарната…

— Тук, в този бар — рече Кърт.

— Окей.

— Значи е решено — кимна Кърт. — АНА ще санкционира доктор Джак Степълтън, аз ще имам грижата за това… — Очите му бавно се повдигнаха към лицето на Стив: — Но това означава, че ти трябва веднага да тръгнеш за Бенсънхърст, където чакат бойците. А за осъществяването на мисията ще се наложи да откраднем и един микробус…