Робин Кук - Вектор

Сериозно обезпокоен, Джак се върна обратно. Вдигна ръка да почука, но после промени намеренията си. Затворената врата означаваше, че хората зад нея не желаят да бъдат безпокоени. Но в следващата секунда до слуха му достигнаха няколко отчетливи ругатни, последвани от едно „моля те“ на Лори, изречено на доста висок тон.

Ръководен от инстинкта си, Джак почука и механично отвори. Лори бе опряла гръб на стената в съседство с кантонерката. Не се криеше, но върху лицето й бе изписана странна смесица между негодувание и страх. Пред нея, облечен в тъмен делови костюм, стоеше Пол Сътърленд. Бронзовият загар на лицето му беше отстъпил място на червенината, а показалецът на дясната му ръка се размахваше на двадесетина сантиметра от носа на Лори. Неочакваното нахлуване на Джак явно го бе накарало да замръзне.

— Надявам се, че не преча — хладно подхвърли Джак.

— Напротив, пречите! — светкавично се овладя Пол и рязко смъкна ръката си. — Нали затова проклетата врата е затворена! — Фигурата му бавно се завъртя към неканения гост, юмруците му предизвикателно се опряха на кръста.

— Ужасно съжалявам — промърмори Джак и лекичко се измести встрани, за да може да види лицето на Лори. — И ти ли мислиш така?

— Не — нервно преглътна младата жена. — Според мен този разговор, ако изобщо можем да го наречем така, беше на път да излезе от контрол…

— Махайте се! — просъска Пол. — Ние двамата трябва да си изясним някои неща!

— Вече ти казах, че сега не е нито времето, нито мястото за подобни неща! — леко повиши тон Лори.

— Аха, имате противоречия! — подхвърли с преднамерено небрежен тон Джак. — Нямам нищо против да ви стана арбитър…

— Предупреждавам те, приятелю! — изръмжа Пол и направи заплашителна крачка напред.

— Пол, моля те! — извика Лори. — Мисля, че трябва веднага да си тръгнеш!

Черните очи на Пол не напускаха лицето на Джак.

— Махай се оттук, по дяволите! — изръмжа той.

— Чух ви още първия път — все така небрежно отвърна Джак. — Но в кабинета на доктор Монтгомъри са валидни единствено нейните желания. Мисля, че е време да си вървите, защото в противен случай ще ви се наложи да обсъдите въпроса със сержант Мърфи от пропуска…

Пол се стрелна напред, опитвайки се да му нанесе прав удар в лицето. Но Джак очакваше това и майсторски отскочи встрани. После, възползвайки се от кратката загуба на равновесие на противника, той го сграбчи за копринения костюм и му придаде допълнително ускорение през отворената врата, по посока на коридора. Маневрата бе озвучена от острото съскане на разпорен плат.

Пол светкавично възстанови равновесието си, приклекна и скри глава зад юмруците си. Позата намекваше, че човекът насреща владее боксовите похвати. Джак светкавично прецени, че собствените му умения в този спорт са силно ограничени и се замисли дали да прекрати конфронтацията веднага, или просто да неутрализира противника като го стисне в мечешката си прегръдка. За късмет не му се наложи да избира. Откъм дъното на коридора се разнесе остър вик, в следващата секунда пред вратата паркира задъханият Чет. В едната му ръка имаше отворено пакетче чипс, а в другата — кутийка с пуканки.

Преценил, че силите на противника преобладават, Пол бавно изостави боксьорската стойка и изпъна рамене. Очите и пръстите му изследваха изящно скроеното копринено сако и с неудоволствие откриха пораженията.

— Съжалявам — промърмори Джак. — Но за късмет се е разпорило по шева…

— Какво става тук, по дяволите? — пожела да узнае Чет.

— Леко спречкване между Пол и мен — поясни Джак. — Но благодарение на теб може да се каже, че всички недоразумения са изгладени…

Пол навря показалеца си под носа на Джак, точно както го беше направил с Лори.

— Пак ще се видим, приятел че! — изръмжа той. — Запомни ми думите!

— Изгарям от нетърпение! — потърка длани Джак.

— Пол, моля те! — намеси се Лори. — Или си тръгваш веднага, или наистина ще повикам охраната!

Мургавият мъж опипа вратовръзката си и механично притисна разпраното горно джобче на сакото си. През цялото, време очите му не слизаха от лицето на Джак.

— Пак ще се видим! — повтори заплашително той, обърна се към Лори и със злоба добави: — А с тебе ще си поговорим по-късно!

В следващата секунда вече крачеше по посока на асансьорите с прекалено изпънати рамене.

Джак, Лори и Чет мълчаливо наблюдаваха оттеглянето му.

— Хей, за какво беше всичко това? — окопити се пръв Чет.