Робин Кук - Вектор

Продължи обиколката на дървената къща. На страната откъм гаража имаше още една врата. Пристъпи към нея и настоятелно почука, после сложи длан над очите си и надникна през остъкления плот. Успя да види помещение във формата на Г, което явно служеше за дневна и кухня.

Заобиколи отново и се насочи към гаража, който заемаше челната част на парцела. В същия момент на алеята пред къщата се появи брадат мъж, който носеше голяма книжна торба с хранителни продукти. Джак го видя в последния момент просто защото гаражът блокираше гледката към улицата.

Човекът се стресна дори повече от него, тъй като двамата изведнъж се оказаха на разстояние около метър един от друг. Торбата с продукти шумно падна на напукания асфалт, дясната му ръка напразно се мъчеше да излезе от джоба.

— Моля да ме извините — рече с виновен вид Джак.

Мъжът светкавично се овладя, но Джак все пак успя да излезе през портичката и да му помогне да събере разпилените пакети.

— Ужасно съжалявам, че ви стреснах — повтори извинението си той, докато вдигаше няколко пакета със замразена храна и една бутилка водка, която като по чудо беше останала здрава.

— Вината не е ваша — отвърна мъжът, клекна и разтвори торбата, за да върне обратно разпилените продукти. Очите му продължаваха да скачат по околните предмети, сякаш се опасяваше, че иззад ъгъла може да изскочи още някой.

Джак му подаде това, което беше събрал. Веднага му направи впечатление силния славянски акцент на мъжа, към който трябваше да прибави гъстата брада и широкополата шапка в руски стил.

— Тук ли живеете?

— Да — отвърна след кратко колебание мъжът.

— А случайно да познавате Юри Давидов? Живее ей, там, на номер петнадесет…

— Бегло — отвърна мъжът. — Защо питате?

Джак с мъка измъкна портфейла си. Междувременно попита мъжа дали е руснак и получи утвърдителен отговор.

— Направи ми впечатление, че всички указателни табели в квартала са на кирилица — подхвърли той.

— В Брайтън Бийч е пълно с руснаци — сви рамене онзи.

Джак кимна и измъкна от портфейла си лъскавата значка на медицински следовател. От опит знаеше, че тя помага на хората да говорят по-лесно.

— Казвам се доктор Джак Степълтън — представи се той.

— Аз съм Егор.

— Радвам се да се запознаем, Егор. — Аз съм медицински следовател от Манхатън. Случайно да знаете къде се намира в момента Юри Давидов? Почуках на вратата му, но никой не ми отвори…

— Вероятно е излязъл с таксито — отвърна Егор.

— Разбирам — кимна Джак. Това означаваше две неща — или Юри е човек с изключително здрава психика, или наистина не му е пукало за жена му, както твърдеше Флаш. — Кога мислите, че ще се прибере?

— Късно вечерта — отвърна без колебание брадатият.

— Девет, десет?

— Някъде там. Защо го търсите?

— Трябва да говоря с него — измъкна се с неопределен отговор Джак. — Случайно да знаете за коя таксиметрова компания работи?

— Доколкото знам, работи за себе си — отвърна Егор.

— Лошо — въздъхна Джак.

— Чух, че жена му умряла — подхвърли след кратка пауза руснакът. — В тази връзка ли го търсите?

— Да.

— Да му предам ли нещо, ако случайно го видя?

— Предайте му, че вече знаем от какво е умряла жена му — рече с въздишка Джак. — Много е важно веднага да се свърже с мен, защото животът му е в опасност! Ще ви дам визитката си с молба непременно да му я предадете… — Извади една от картичките си, надраска нещо на обратната й страна и добави: — Ето, тук написах и домашния си телефон…

Егор старателно разгледа челната страна на визитката.

— На този адрес ли работите? — попита той.

— Да — кимна Джак, след което направи безуспешен опит да се сети още нещо. — Благодаря ви предварително…

— Няма защо. До колко часа работите?

— Поне до шест — отвърна Джак.

— Ще кажа на Юри да ви се обади — обеща брадатият руснак и продължи пътя си.

Джак го изчака да се отдалечи и отново погледна към къщата на Давидов. Сети се, че няма да е излишно да пъхне една визитка под входната врата. Но в това се криеше и определена опасност — ако попадне в ръцете на Ейбълард, тази картичка щеше да бъде доказателство за намесата на Джак. След което, естествено, щяха да последват санкции от страна на Бингъм.

— Какво толкова, по дяволите! — промърмори след известно колебание той, извади една картичка и написа на гърба й Юри да му се обади веднага. Към служебния си телефон прибави номератора на централата и домашния си номер. След всичко това се върна обратно и пъхна картичката под входната врата.