Робин Кук - Вектор

Кърт пое на запад по улица Уърт, тъй като искаше да минат покрай „Джейкъб Джавитс“, зад а покаже на Майк къде точно да чака сутринта. След като това беше изпълнено, той зави на север по Боуъри с намерението да стигне до Първо авеню, използвайки прекия път по улица Хюстън.

— Не искам да се мотая наоколо — нервно се обади Юри. — Ще ви покажа Степълтън, след което веднага се изпарявам! Вие знаете какво трябва да правите.

Кърт отмести очи от пътя и изпитателно го погледна.

— Трябва да видим как ще се развият нещата, защото действаме малко на сляпо — изръмжа той.

— Какво означава това? — погледна го неразбиращо Юри и стисна ръчката над главата си. Кърт беше започнал да кара твърде агресивно, особено след като излязоха на Първо авеню.

— Означава, че ще решаваме нещата в движение — поясни той. — И не виждам защо си се разбързал. Мислех, че ще останеш до края на операцията…

— Да утре имам още много работа — отвърна Юри.

— Окей — кимна Кърт.

В задната част на микробуса избухна нов скандал. Този път се караха за разпределението на оръжието. Кърт вдигна поглед към огледалцето и с ужас установи, че бойците са се вкопчили в калашниците и нервно ги дърпат насам-натам.

— Хей, веднага оставете оръжието! — изрева той. — Исусе Христе! Нима искате да довтасат ченгетата?!

След кратко недоволно мърморене автоматите легнаха на пода.

Кърт забеляза нервните погледи на Юри назад, към бойците.

— Малко са възбудени — полугласно поясни той. — Много си падат по такива операции…

— Изглеждат ми доста възбудени — отбеляза Юри.

Вместо да отговори, Кърт се обърна назад:

— Какъв беше адресът?

Стив измъкна картичката на Джак от джоба на якето си.

— Първо авеню 520 — обяви той. — Мисля, че е някъде около болницата…

Кърт намали скоростта, тъй като току-що бяха отминали болницата „Белвю“ вдясно.

— Ето го — промърмори Стив и посочи към голяма тухлена сграда, боядисана в синьо.

Колата спря до левия тротоар на Тридесета улица, аварийните светлини започнаха да мигат. Бяха срещу главния вход на моргата, който се намираше на първо авеню, но малко по диагонал. Оттам излизаха тълпи хора, които се пръскаха на всички страни. Някои размахваха ръце пред минаващите таксита.

Главата на Стив се появи между предните седалки. Той, Кърт и Юри се заеха да наблюдават излизащите служители.

— Тук май работят доста хора — отбеляза Кърт.

В задната част на микробуса отново избухна спор. Меракът на бойците за калашиниците беше голям. Кърт се обърна и им изрева да млъкнат.

— А как можем да разберем дали вече не си е тръгнал? — попита Стив. — Може да стане така, че да висим тук с часове…

— Не думай! — изръмжа Кърт и хвърли мрачен поглед по посока на Юри: — Дай да му звъннем един телефон. Нали на картичката му беше записан директен номер?

Стив бръкна в джоба си за визитката, а Кърт извади клетъчния си телефон.

Джак изпита огромно удоволствие от факта, че успя да приключи с още един случай. Не си спомняше от години да е работил толкова задълбочено. Постави папката на купчината с готови случаи и доволно изпъна рамене. Телефонът иззвъня.

— Джак Степълтън — вдигна слушалката той. Насреща се разнесе някакво бучене, като от далечен водопад. После се доловиха съвсем ясните звуци на автомобилни клаксони. — Ало?

В слушалката нещо прещрака и миг по-късно прозвуча сигналът за свободно. Той сви рамене и я върна на вилката.

— Какво стана? — попита Чет, без да вдига глава.

— Казва ли ти някой, по дяволите? Чух трафика, но копелето, което явно звънеше от улицата, не пожела да ми каже нищо…

— Някое гадже те проверява — иронично подхвърли Чет.

— Да бе! — ухили се Джак, после сведе очи към силно изтънялата купчина с незавършени заключения. Очевидно се чудеше дали да продължи.

В следващия миг иззвъня телефонът на Чет.

— Гаджето май е сбъркало номера — ухили се Джак.

Колегата му вдигна слушалката, в следващия миг тялото му напрегнато се изправи.

— Да, доктор Симсариън, още съм тук — каза с нарочно повишен глас той, сигурен че ще привлече вниманието на Джак.

Джак рязко вдигна глава и срещна очите на колегата си, разширени от смайване.

— Наистина ли? И аз съм смаян!…

— Смаян от какво? — не издържа Джак.

Чет го спря с длан и продължи разговора:

— Благодаря много, че се обадихте, докторе. С интерес ще очакваме следващите ви ходове. Веднага ще съобщя резултатите ви на доктор Степълтън, а междувременно приемете и неговите благодарности…