Робин Кук - Вектор

Успяха да прекосят Трето авеню без инцидент. Джак беше само на половин пряка пред тях. Малко преди да го настигнат, пред тях изведнъж изскочи кола, току-що потеглила от близкия паркинг. Кърт бе принуден да натисне спирачката. Муцуната на микробуса почти блъсна задната част на колата, клаксонът рязко изсвири. Онзи отпред изобщо не реагира. Джак бързо възстанови преднината си и вече прекосяваше авеню Лексингтън.

— Е, това вече не мога да го повярвам! — изрева извън себе си Кърт, скочи на спирачката и гневно блъсна волана с юмрук. Колата пред тях плавно спря, макар че на светофара все още светеше жълтото. — Попаднахме зад единствения шофьор в цял Ню Йорк, който спира на жълто! — Прокара пръсти през косата си и нервно добави: — Май ще е по-добре да го изблъскам от пътя си!

— Няма смисъл, я виж трафика — промърмори Стив. Авеню Лексингтън беше плътно задръстено от коли, които едва-едва пълзяха. — Нямаме свободно пространство, затова по-добре си трай. Ще го настигнем по-нататък…

Кърт изръмжа, но не каза нищо.

— Пуснете ме да сляза! — обади се Юри в момента, в който усети, че колата е спряла. Тялото му направи опит да се промуши между предните седалки.

Стив погледна Кърт, който сви рамене и кимна. Колегата му отвори вратата и слезе, пропускайки руснака след себе си. Юри стъпи на тротоара с треперещи крака.

— Ще се видим довечера! — извика от шофьорското място Кърт. — Някъде около единадесет… Ще бъдеш готов, нали?

— Ще бъда — отвърна дрезгаво Юри.

Светна зелено, Кърт натисна клаксона. Колата отпред бавно се преустрои за ляв завой. Микробусът се стрелна покрай нея, отнасяйки бронята й. Шофьорът изскочи навън и се развика.

— Така ти се пада, тъпако! — извика с тържествуваща усмивка Кърт и стъпи здраво на газта.

В далечината Джак прекосяваше на зелено Парк авеню. Кърт ускори, а Стив тревожно поклати глава, инстинктивно усетил, че няма да хванат зеленото. За щастие жълтото светна достатъчно рано и колегата му съобрази, че трябва да натисне спирачките. Потокът от коли към покрайнините на града се движеше бързо, но този път откъм страната на Кърт. Вероятно това го накара да си спести повторението на опасната маневра, извършена на Второ авеню. Видяха как Джак завива надясно и изчезва по авеню Медисън.

— Ако го изпуснем, наистина ще се ядосам! — изръмжа Кърт.

— Бас държа, че е тръгнал към парка — тръсна глава Стив. — Вероятно живее някъде в Горен Уест Сайд…

— Може би си прав… Какво ще правим, ако наистина влезе в парка?

— Ще тръгнем след него, как какво! — сопнато отвърна Стив. — Стига да видим накъде върви. Някое от момчетата ще задигне нечие колело, в парка е пълно с такива… — Обърна се и огледа бойците отзад, притихнали след бясното препускане.

— Кой е най-добър в колоезденето?

Бойците единодушно посочиха Кевин.

— Вярно ли е това? — присви очи Стив.

— Предполагам — сви рамене онзи. — Напоследък съм в доста добра форма.

Светофарът светна зелено и Кърт натисна газта. Стив побърза да се хване за ръкохватката.

На Медисън светеше зелено и те побързаха да завият. Тръбите дружно се втурнаха към смълчаните бойци, изтръгвайки от устите им дружни ругатни. Кърт се принуди да спре зад няколко коли, които чакаха на светофара на Петдесет и втора улица.

— Май го виждам една пряка напред — промърмори Стив.

— Дано — въздъхна Кърт. — Между автобуса и цистерната, нали? Исусе, тоя тип изобщо няма шубе!

Светлините се смениха и те най-сетне потеглиха.

— Какво да правим? — отчаяно промърмори Кърт. — С това движение по Медисън изобщо нямаме шанс да го настигнем!

— Разполагаме с номера на домашния му телефон — успокоително рече Стив. — Ако се наложи ще изчакаме, ще му звъннем у дома и ще го подлъжем по някакъв начин да си даде адреса. Един от нас може да се представи за Юри Давидов. Така със сигурност той сам ще ни дойде на гости!

— Това е идея — одобрително кимна Кърт. — Но сега какво да правим?

— Карай към ъгъла на Пето авеню и Сентрал Парк-юг — предложи Стив. — Ако изобщо влиза в парка, положително ще го направи оттам…

— Май нямаме друг избор — съгласи се след кратък размисъл Кърт.

Насочиха се на север с максималната за оживения трафик скорост. В един момент напипаха синхрона и започнаха да минават на зелена вълна. Същевременно си даваха сметка, че и Джак прави същото. Малко след като прекосиха Петдесет и седма улица дори зърнаха за миг гърба и краката му, които усърдно продължаваха да въртят педалите в западна посока.