Робин Кук - Мозъци

Залата за аутопсии беше отключена, но празна. Ако някой е намислил да краде микроскопи, мястото му е тук, помисли си Филипс. Отвори вратата на спомагателната зала, но и тук нямаше никого. Пристъпи към дългата маса, върху която бяха прикрепени микроскопи, свързани с автоматични диктофони. Неволно си спомни какво беше изпитал преди да изследва за пръв път собствената си кръв. Беше убеден, че ще се окаже болен от някоя тежка болест, най-вероятно левкемия. По онова време в Медицинския факултет обръщаха особено внимание на въображаемите и неизвестни заболявания, а Мартин беше пръв сред хипохондриците в тяхната група…

Забеляза един включен спиртник в дъното на помещението и тръгна натам. Остави буркана на металната маса и зачака. Не след дълго в стаята се появи един от практикант-патолозите — дебел и бузест мъжага, който бавно вдигаше ципа на панталоните си и очевидно не очакваше компания. Името му беше Бенджамин Барне.

Филипс любезно се представи и го попита дали ще му направи една услуга.

— Каква по-точно? — присви очи дебелият. — Искам да приключа с една аутопсия и да си вдигам задника…

— Разполагам с няколко тъканни проби, които бих искал да погледнете…

— Тук е пълно с микроскопи — махна по посока на дългата маса Барне. — Защо не се оправите сам?

Типично поведение на патолог към представители на другите болнични отделения, рече си наум Мартин и направи усилие да не показва раздразнението си.

— От доста години не съм се занимавал с това — призна с въздишка той. — Освен това хич ме няма по мозъците…

— Най-добре почакайте до сутринта, тогава тук ще има специалист-невропатолог — предложи с мрачно изражение Барне.

— Предстои ми спешно заключение и бих искал да получа някаква информация, съвсем обща…

Всички дебелаци са лениви и това им пречи да бъдат услужливи, рече си с въздишка Филипс.

Барне все пак пое стъкълцата с пробите и пъхна едно от тях под микроскопа. Хвърли му бегъл поглед и го смени със следващото. За цялата процедура му бяха необходими около десет минути.

— Интересно — промърмори той и сложи под окуляра една от вече прегледаните проби. — Елате да хвърлите едно око…

Филипс се наведе на микроскопа.

— Виждате ли една открита зона?

— Да.

— Там би трябвало да се намира нервна клетка…

Филипс вдигна глава и хвърли учуден поглед към Барне.

— Всички маркирани с червено плочки съдържат зони, в които невроните или липсват, или са в много лошо състояние — поясни патологът. — Същевременно характерните за подобни случаи възпаления изцяло липсват. Нямам представа какво означава това. Ако трябва да правя заключение, бих го дефинирал като „мултифокална и дискретна невронна смърт“, причинена от неизвестен фактор.

— И нямате дори предположения? — вдигна вежди Филипс.

— Нямам.

— А какво ще кажете за множествена склероза?

По челото на практиканта се появиха странни наклонени бръчици.

— Възможно е — промърмори той. — В някои случаи на множествена склероза се наблюдават сивкави образувания, макар че характерните симптоми се изразяват предимно с бели… Но те изглеждат по друг начин, тъй като са придружени от ясно изразено възпаление. Мога да бъда абсолютно сигурен само ако прибягна до миелинов тест…

— А калций?

Филипс знаеше, че малко неща променят плътността на рентгеговите лъчи и калцият е едно от тях.

— Не видях нищо, което предполага калциране — поклати глава Барне. — Пак повтарям, трябва ми миелинов тест…

— Бих искал да имам и срезове от окципиталния лоб — рече Филипс и потупа капачето на стъкления буркан.

— Нали бяха уж само тези стъкълца? — намръщи се дебелият.

— Точно така. Не искам да изследвате мозъка, а само да го резнете мъничко.

Мартин усети как умората от тежкия ден се превръща в раздразнение. Никак не му се щеше да спори с този мързелив патолог.

Барне усети настроението му и мълчаливо отнесе буркана в залата за аутопсии. Там извади мозъка с помощта на инструмент, наподобяващ дълга пинцета, и го пусна на една правоъгълна никелирана маса, оборудвана с мивка. После взе дългия патологически скалпел и позволи на Филипс да му покаже точно от коя част иска пробите. След няколко минути всичко беше готово. Няколко ивици мозъчна тъкан с дебелина около сантиметър потънаха в стъкленица с течен парафин.

— Утре сутринта ще бъдат обработени — промърмори той. — Какви тестове желаете?

— Всички, за които се сетите — отвърна Филипс. — О, и още нещо… Познавате ли човека, който отговаря за моргата?