Робин Кук - Маркер

Смехът й изведнъж секна и тя се вгледа отново в огледалото. Да е бременна при сегашните обстоятелства беше нещо, което едва ли заслужаваше смях. Това беше грешка със сериозни последици за живота й, както впрочем и за другите. Как се беше случило? Винаги избягваше да прави любов, когато си мислеше, че може да е фертилна, как така се беше объркала? Мислите й се върнаха отново към онази нощ и тя осъзна какво всъщност беше станало. Два след полунощ практически бе следващият ден. Предният ден й беше десети ден и тогава не би имало проблем, но определено не и на единадесетия.

— Мили боже! — произнесе тя с отчаян глас, когато реалността я връхлетя с пълна сила. Наистина беше зашеметена и дори леко депресирана. Необходимостта да говори с Джак внезапно се промени — от желание се превърна в необходимост, макар да се питаше как ще намери в себе си емоционални сили да го направи. Толкова много проблеми занимаваха съзнанието й, един от които беше, че е позитивна за маркера на BRCA1. Как щеше да се отрази това на бременността й? Представа нямаше, но най-неочаквано в ума й изникна думата „аборт“. Макар и да беше лекар, винаги свързваше тази дума по-скоро с политическото й значение за правата на жените, отколкото с нещо, което би могла да отнесе към самата себе си. Но внезапно всичко това се беше променило.

— Трябва да се стегна! — каза тя на отражението си в огледалото с по-голяма увереност, отколкото чувстваше. Извади сушоара и започна енергично да суши косата си. Единственото й убежище беше работата. Въпреки проблемите си трябваше да отиде на работа.

Както и очакваше, гаденето й премина веднага след закуската. Излезе, че корнфлейксът без мляко е изключително вкусен. Докато хрупаше, дискомфортът в лявата половина на тялото, който чувстваше понякога, се върна. Тя опипа с пръсти мястото. Чувството се усили, особено когато премести ръката си към средата на корема, макар да не можеше да го нарече болка. Запита се дати беше свързано с ранната бременност. Тъй като никога преди не беше забременявала, нямаше представа дали е нормално. Като професионалист беше наясно, че процесът е свързан с накърняване на утробната стена, така че не бе изключено. Не беше изключено дискомфортът да се дължи и на десния яйчник. Така или иначе не това беше голямата й грижа.

Когато пристигна в Патологическия център беше седем и петнайсет, но не й се вярваше, че Джак ще е в офиса си. В последно време идваше все по-рано и по-рано на работа Предположението й бе потвърдено, когато видя, че любимото място на Вини вече е празно и вестникът му е изоставен на спортната страница, което означаваше, че той вече е долу и помага на Джак. Чет беше затрупан с работа, седеше на главното бюро и прехвърляше папките на труповете, докарани през нощта. Това беше последният му ден за седмицата. Идущата седмица Лори щеше да е дежурен патолог, което означаваше, че тя трябва да решава кои случаи ще се подлагат на аутопсия и да ги разпределя между колегите си.

— Джак долу ли е? — попита тя, след като отпи първата глътка кафе. Надяваше се кофеинът да оправи меланхоличното й настроение, без да й причинява стомашни неприятности.

Чет вдигна глава.

— Знаеш го Джак. Когато дойдох, вече беше избрал най-интересните случаи и нямаше търпение да ги започне.

— Какво прави в момента? — Топлината на кафето я накара да потрепери.

— Интересното е, че ти питаш. Пое точно такъв случай, каквито бяха вчерашните ти два.

Лори остави чашата с кафето и зяпна от изненада.

— Искаш да кажеш, че е дошъл поредният случай от „Манхатън Дженерал“?

— Ъхъ! Сравнително млад мъж, прекарал рутинна операция за херния, след което внезапно…

— Защо Джак го е взел? Знае много добре, че се интересувам от тези случаи?

— Прави го като услуга.

— О, Чет, я стига! Какво разбираш под „услуга“?

— Както изглежда, Калвин се е разбрал с Джанис, ако излезе друг такъв случай, тя да му се обади. Явно го е направила, защото той дойде в същия момент, в който и Джак и веднага го възложи на Джак. Всъщност, оправда се, че днес официално имаш „писмен“ ден и ще се занимаваш с документация. Освен това си искала да получиш колкото се може по-скоро резултатите.

— Защо Калвин е казал, че не иска аз да правя тази аутопсия? — попита Лори. Приличаше на удар под кръста, тъй като работата беше единственото нещо, в което можеше да се скрие от проблемите си.

— Не го е казвал. Но беше кристално ясно, че не иска ти да се занимаваш с този случай. Каза ми, когато те видя да ти кажа, че иска да му се обадиш в офиса. Е, предадох ти. Късмет!