Робин Кук - Маркер

— Знам — кимна Дейв. — Затова я питах за навиците й.

— Предположих — измърмори Боб и натисна газта до дупка. — Но имай едно наум — хора като тази мацка не се притесняват да лъжат за всичко.

Дейв кимна, но не беше убеден. Със склонността на Ракоци към усамотение нямаше да има никакъв проблем да я очисти.

Лори махна малкото пластмасово капаче и след като реши, че е достатъчно пълно го остави на края на мивката. Нямаше намерение да седи и да чака, докато изтече необходимото време. Затова побърза да влезе и пусна душа. Ароматът на пяната изпълни малкото помещение и тя вдъхна с удоволствие. Изправи се и остави водата да се стича по главата й. За нея душът нямаше терапевтичното действие, което имаше ваната, но щеше да я накара да се отпусне.

Беше прекарала неспокойна нощ, съзнанието й отказваше да се изключи от проблемите. Сънят й беше накъсан, измъчван от тревожни сънища. Когато алармата на часовника прозвуча, тя почувства облекчение, че най-после безкрайната нощ е свършила. Не се чувстваше отпочинала, но беше доволна, че най-после ще стане. Завивките и чаршафите се намираха в пълен безпорядък, сякаш е имало сражение.

Както предишните две сутрини, със ставането беше усетила пристъп на гадене, но след душа остана само лек намек за това и предполагайки, че ситуацията ще е същата, очакваше да се почувства почти нормално след като хапне нещо на закуска.

Стъпи на мокетеното килимче, избърса се, след което отново подложи косата си под душа и завъртя глава. После завъртя кранчето и тръсна гривата си като пале, излязло от водата. Чак тогава се осмели да хвърли поглед към безобидната пластмаса на ръба на мивката.

Затаи дъх. С треперещи пръсти вдигна теста сякаш, ако го приближеше към очите си, резултатът можеше да се промени. Но не беше. В малкото прозорче в опаковката се виждаха две розови линии. Тя затвори очи и остана така няколко секунди. Когато ги отвори, розовите линии продължаваха да си стоят на същото място. Беше прочела упътването отстрани и знаеше, че тестът е положителен. Беше бременна!

Коленете й се разтрепериха и тя седна върху тоалетната чиния. Почувства се напълно зашеметена. За толкова малко време се бяха случили толкова объркващи неща. Всичко тръгна от полураздялата й с Джак, последва ракът на майка й, ситуацията с мутацията на BRCA1 и вихрените отношения с Роджър. А сега се замесваше в поредната бъркотия. През по-голямата част от живота си си беше мечтала какво ще е като забременее, но ето, че сега бе станало, а тя нямаше представа как трябва да се чувства. Сякаш животът й се бе изплъзнал от контрол.

Тя остави обратно теста на мивката и погледна към опаковката сякаш тя бе виновна за състоянието й. Беше прочела, че изследването може да се направи и вечерта, но е по-надеждно и сигурно, ако е сутрин. Е, изчака. Беше й ясно, че се опитва да отложи неизбежното. Когато мисълта, че може да е бременна й хрумна докато беше в офиса на Роджър, беше сигурна. Само това можеше да обясни сутрешното гадене, което лекомислено приписваше на изядените миди.

Поклати глава невярващо. Фактът, че е бременна бе поредното доказателство за способността й да изхвърля от ума си онова, за което не иска да мисли. Тя ясно си спомни, че е пропуснала месечния си цикъл преди три седмици. Но при цялото напрежение в службата и здравословните й проблеми, бе решила да не се тревожи и явно бе успяла. В края на краищата не й се случваше за първи път да пропусне цикъл заради стрес, а в последно време не можеше да се оплаче, че й липсва такъв.

Плъзна поглед надолу по тялото си и се опита да си представи къде се намира в момента бебето. Макар винаги да бе смятала идеята за нещо съвсем естествено, това което й се случваше в момента й се струваше толкова изключително, че й беше трудно да повярва. Веднага разбра кога е станало. Трябва да беше онази нощ, когато тя и Джак се бяха събудили внезапно и понеже не можеха да заспят, бяха започнали да си говорят. Последваха милувки, прегръдки. И в резултат правиха любов. Много по-късно, когато осъзна, че продължава да лежи с отворени широко очи, Лори осъзна какво й липсваше: семейство с деца. Сега по ирония на съдбата се оказваше, че тогава са създали детето, за което тя мечтаеше.

Тя се изправи и се обърна в профил срещу огледалото. Опита се да провери дали коремът й личи, но след това се разсмя. Знаеше много добре, че на пет седмици ембрионът е не по-голям от осем милиметра и не е в състояние да предизвика видими външни промени.