Робин Кук - Маркер

Джак погледна към разтворения гръден кош на мъжа върху масата. Вече бе отстранил белите дробове, сърцето се разкриваше напълно.

— Дотук — да. Демографски е същият, освен това не виждам никаква патология. Ще знам със сигурност до половин час, или когато приключа със сърцето, но ще съм изненадан, ако открия нещо.

— Ще имаш ли нещо против, ако надникна в папката със съдебното разследване?

— Да имам нещо против? Защо? Но мога да ти спестя това и да ти дам направо фактите. Пациентът е бил здрав трийсет и шестгодишен борсов агент, който е претърпял операция от херния без усложнения вчера сутринта и се е чувствал добре. В четири и половина призори са го открили мъртъв в леглото му. Сестрата твърди, че е бил със стайна температура, когато е бил намерен, но независимо от всичко са се опитали да го върнат към живот. Очевидно не са успели. Дали мисля, че попада в серията ти? Да мисля го. Нещо повече, искрено смятам, че идеята ти за тази „серия“ има реални основания. При наличието на цели седем трупа…

Лори се опита да види нюансите в изражението му, но не успя под пластмасовата маска. Все пак беше окуражена. Както и Калвин, той се държеше много по-мило, отколкото бе очаквала и това я изпълваше с оптимизъм.

— А какво е положението с онези случаи, за които вчера спомена д-р Дик Катценбърг? — попита Джак. — Пасват ли на схемата?

— Да. Най-малкото така излиза от следователския рапорт. Чакам болничните картони, за да се уверя.

— Беше добро хрумване. Вчера, когато стана за кратката си презентация, ме хвана яд, че конференцията ще се проточи незнайно колко, но сега трябва да ти го призная, че си имала право. Ако излезе, че случаите на Дик съвпадат с твоите, серията ти се дублира и на „АмериКеър“ може да им запари под краката, не мислиш ли?

— Не знам какво засяга това „АмериКеър“ — каза Лори. Беше изненадана от разговорливостта на Джак. Дори това изглеждаше обнадеждаващо.

— Ами, както се казва… „има нещо гнило в Дания“: тринайсет случая, явно не е случайно. Но интересното е, че няма нищо на повърхността, което в началото ме накара да се усъмня в идеята ти, че става въпрос за убийства. Кажи ми, случайно някой от всичките тези пациенти да е бил в интензивното или в постанестезиологичното отделение?

— От моите никой. Не знам за случаите на Дик, но всичките, които аз аутопсирах, са били в редовни болнични стаи. Защо питаш? Да не би Мълхаузън…

— Не! Бил е в нормална стая. И аз не знам защо те попитах. Може би защото в интензивното и постанестезиологичното лекарствата се прилагат по-различно, отколкото в другите отделения на болницата. Всъщност, опитвам се да мисля за своего рода системна грешка като например, че са приели лекарства, които не е трябвало да приемат. Това също трябва да се обмисли.

— Благодаря за предложението — каза Лори не особено убедено. — Ще го имам предвид.

— Освен това, че трябва да понатиснеш токсиколозите. Продължавам да мисля, че точно там се крие решението на загадката.

— Хм, лесно е да се каже, но вече не знам какво друго мога да направя. Питър Летърман затъва в какви ли не подробности. Вчера например говореше, че ще проверява за наличието на някаква невероятно силна отрова от южноафриканска жаба.

— О! Не отива ли малко далече? В тази връзка ми идва наум поговорката: „Когато чуеш копита, мисли за коне, не за зебри“. Нещо е прекъснало управлението на кардиалната система при всичките тези хора. Не знам защо, но си мисля, че се дължи на медикамент, причиняващ аритмия. Как са го погълнали е друг въпрос.

— Със сигурност трябва да излезе в токсикологичните резултати.

— Да така е — съгласи се Джак. — А как стои въпросът със замърсяването на течността по системите? Били ли са на системи изобщо?

Лори се замисли за миг.

— Сега след като го спомена се сещам, че да. Но не е необичайно, тъй като повечето пациенти, прекарали операция, се слагат на системи най-малко за двадесет и четири часа. Колкото до това дали е засегната по някакъв начин системата това ми се е изплъзнало, но е малко вероятно. Ако е имало някакво замърсяване, щяхме да имаме повече случаи, отколкото са налице, а не само относително здрави и млади, и то такива, които не са прекарали спешна операция.

— Не смятам, че трябва да елиминираш нито една вероятност — посъветва я Джак. — Което ми напомня въпроса за електролитите, който повдигна вчера колегата след изказването ти. Ти му отговори, че нивата на всичките са анализирани и са нормални. Така ли е наистина?