Робин Кук - Маркер

— Абсолютно. Отбелязала си бях да попитам Питър специално и той ми каза, че всичко е в границите на нормалното.

— Ами, май си проверила всичко възможно — усмихна се Джак. — Ще приключа с Мълхаузън, за да сме напълно сигурни, че няма емболия или сърдечна патология. — Той взе скалпела и се наведе отново над масата.

— Опитвам се да обмисля всички възможности — въздъхна Лори. След това след миг колебание, додаде: — Джак, може ли да поговорим няколко минути по личен въпрос?

— О, за Бога! — изпъшка внезапно Вини. Той се местеше от крак на крака, докато траеше разговора между двамата. — Никога ли няма да свършим тази аутопсия?

Джак вдигна глава и погледна Лори.

— За какво искаш да говорим?

Тя хвърли поглед към Вини. Чувстваше се неудобно в негово присъствие, особено като го виждаше, че проявява нетърпение.

Джак забеляза реакцията й.

— Остави го Вини, не му обръщай внимание. С цялата помощ, която ми оказва като асистент, спокойно можеш да смяташ, че го няма. Аз го правя през цялото време.

— Много смешно — изсумтя Вини. — Защо ли не се смея?

— Всъщност — каза Лори, — не ми се иска да говорим в момента. Това, което бих искала е да ми отделиш малко време извън работата. Става въпрос за нещо важно, което трябва да споделя с теб.

— Нека да позная — произнесе той накрая. — Ще се омъжваш и искаш да ти бъда кум.

Вини се изхили толкова силно, че без малко да се задави.

— Хей, не е смешно — възмути се Джак, макар че и той започна да се смее.

— Джак — прекъсна го Лори хладно, — опитвам се да бъда сериозна.

— Аз също — успя да каже той. — И понеже не отричаш, че ще има сватба считам се за осведомен, но се боя, че ще се наложи да откажа предложението за кум. Има ли нещо друго?

— Джак! — повтори тя отчаяно. — Не се каня да се омъжвам. Трябва да поговорим за нещо, което засяга и двама ни.

— Окей, дадено. Целят съм слух.

— Няма да говоря тук в залата за аутопсии.

Джак направи жест с ръка.

— Че какво й е лошо на залата? Тук се чувствам като у дома си.

— Джак! Можеш ли да бъдеш сериозен поне за миг? Казах ти, че е важно.

— Добре, добре! Кое друго място ще е по-подходящо според теб? Ако ми дадеш половин час, можем да се срещнем горе в офиса и да побъбрим на чашка кафе от онова, дето Вини го прави. Единственият проблем е, че другите ще започнат да прииждат за началото на работния ден. Или може би предпочиташ да се срещнем на възхитителния втори етаж и да си вземем нещо прелестно от автоматите за продажба на храна? Кое избираш?

Тя се взря в него през маската му.

— Това, на което се надявам е да вечеряме заедно тази вечер, може би в „Елиъс“, ако успеем да си резервираме маса. — „Елиъс“ беше ресторант, който имаше специално място в техните продължили дълго отношения.

Джак я изгледа продължително. Макар предишния ден да не бе повярвал много-много на Лу, внезапно се запита дали все пак нямаше зрънце истина в думите му. В същото време си напомни, че не е в настроение да се унижава повече.

— Какъв е проблемът с твоя Ромео? Да не би да е болен днес?

Вини се изхили отново, но побърза да се наведе надолу, когато Лори го изгледа свирепо.

— Не знам — продължи Джак. — Съобщаваш ми го в последния момент, като се има предвид, че се канех тази вечер да играя боулинг извън града.

Вини не издържа и се отдалечи. Той отиде при мивката и започна да си търси работа.

— Можеш ли да бъдеш сериозен поне за малко? — попита го отново Лори. — Така не го правиш по-лесно.

— Не го правя по-лесно? — Той въпросително вдигна вежди. — Става интересно. От месеци се опитвам да прекараме вечерта заедно, но ти се оказваше винаги заета с някакво културно мероприятие.

— Първо — не са месеци, а месец, и второ — покани ме два пъти, точно когато наистина имах планове. Налага се да говоря с теб, Джак. Ще можем ли да се видим тази вечер или не?

— Звучи сякаш наистина си силно мотивирана за това рандеву?

— Силно мотивирана съм, да — съгласи се Лори.

— Добре тогава. Довечера. В колко?

— Добре ли е в „Елиъс“?

Той вдигна рамене.

— Става.

— Тогава ще се обадя да видя мога ли да направя резервация и ще ти се обадя. Трябва да го направя по-рано, тъй като днес е петък.

— Добре — каза Джак. — Ще чакам да ми се обадиш.

Лори кимна кратко и се отдалечи по посока на вратата.

Беше доволна, че успя да убеди Джак за тази среща макар да се страхуваше от реакцията му, след като чуеше новината.

След като се преоблече, тя се качи на четвъртия етаж. Имаше намерение да се отбие за малко при Питър, да му даде малко кураж в усилията му и да разбере дали не е напипал нещо интересно при Собчак или Люис. Заета със собствените си мисли, дори не й хрумна, че може да налети на директора на лабораторията, Деврис. За съжаление, той беше в офиса на Питър и в момента му четеше конско, докато Питър го гледаше с овче изражение. Лори бе пристигнала в разгара на скандала.