Робин Кук - Маркер

— Журналистите стават неспокойни — докладва той. — Чули са за обезглавения труп и настояват да получат подробности.

— Как са чули, че имаме нов случай? — погледна го изпитателно Лори.

Робърт направи въпросителен жест с ръце.

— Представа нямам. Марлин ми се обади да сляза долу и да ги успокоя.

Лори погледна Лу. Той вдигна ръце:

— Не съм им казвал.

— Истински цирк — промърмори тя мрачно.

— Какво да им кажа? — попита Робърт.

— Кажи им, че ще се обадя на заместник-шефа.

— Съмнявам се, че това ще ги удовлетвори.

— Налага се — каза Лори. Тя си пое дълбоко дъх, мина между двамата мъже и тръгна към аутопсионната зала.

Двамата мъже размениха бързи погледи, преди шефът на охраната да се отправи по стълбите. Лу забърза след Лори и след малко я настигна.

— Русо трябва да бъде аутопсиран.

— Не ми казвай нещо, което вече знам. — Тя отвори вратата рязко, каза на Марвин да си почине и тръгна към асансьора в дъното. Лу я последва.

Когато се качиха в кабинката на мястото на шока и тъгата върху лицето й се бе изписал гняв:

— Може би това най-после ще ги събуди! Може би най-после ще им стигне до съзнанието за какво става дума.

— Съжалявам, но съм на друго мнение — смъртта на Русо не доказва недвусмислено, че смъртта на пациентите от твоята серия се дължи на убийства. Това само ни убеждава, че в „Манхатън Дженерал“ има убиец, който се цели в лекари и медицински сестри. Може същият този човек да е убил пациентите, но може и да не е. Не избързвай със заключенията.

— Не ме интересува какво мислиш, сигурна съм, че са свързани.

— Може и така да е — каза Лу. — Оставил ли ти е Русо някое друго име освен това на д-р Наджах?

— Не, само неговото.

— Но предполагаш, че е разполагал и с други?

— Няма съмнение, той сам ми каза.

— Дали ги има записани някъде?

— Мисля, че да. Спомена ми за някакви списъци.

— Слава богу!

Те слязоха на етажа на Лори и се отправиха към офиса й. Там Лори побърза веднага да набере номера на Джак. Молеше се да си е вкъщи. За нейно облекчение той вдигна на второто позвъняване.

— Съжалявам, че те безпокоя… — започна тя.

— Че ме безпокоиш! Това не е безпокойство. Радвам се да те чуя!

— Бях ти казала, че ще чакам ти да ми се обадиш, но се случи нещо. Джак, трябва веднага да дойдеш в Патологическия център.

— Толкова ли са скучни случаите, че се нуждаеш от ободряване? — попита той, но тя бързо го прекъсна.

— Моля те, прекрати саркастичните си шеги! Тази сутрин докараха Роджър Русо като неидентифицирана жертва. Бил е застрелян миналата нощ в „Манхатън Дженерал“.

— Идвам веднага — каза той и затвори.

Тя остави слушалката и подпря глава върху ръцете си. Очите я смъдяха. След онази фатална нощ в апартамента на Джак, когато не бе могла да спи, сякаш животът й бе излязъл от контрол. Чу, че зад нея Лу разговаря с колегите си в „Манхатън Дженерал“. Казваше им да запечатат офиса на д-р Роджър Русо, докато той отиде и се запознае с досието на д-р Наджах.

Лори простена. Имаше нужда да поплаче за Роджър, но това не можеше да стане сега. Тя вдигна отново телефона, за да се обади на Калвин.

— Какво има? — попита той с обичайната си нетърпеливост. Мразеше да го безпокоят вкъщи без основателна причина.

— Боя се, че са няколко неща. Просто не знам как да започна…

— Не съм в настроение за игрички, Лори. Кажи каквото имаш да ми казваш.

— Добре. Дветдесет и девет процента съм сигурна, че шефът на медицинския персонал в „Манхатън Дженерал“, който ми е приятел и с когото разговарях за моята серия, лежи в момента на една маса в залата за аутопсии и чака да бъде аутопсиран. Бил е застрелян миналата нощ в болницата и е намерен тази сутрин в хладилното отделение.

В първия момент Калвин не каза нищо и тя си помисли, че може би връзката е прекъснала.

— А защо не си сто процента сигурна? — чу се най-сетне гласът на Калвин.

— Трупът беше докаран без глава и с отрязани ръце. Онзи, който го е направил, не е искал да бъде идентифициран.

— А ти как успя да го идентифицираш?

— По уникалната татуировка.

— О, значи може да се каже, че той ти е бил нещо повече от обикновен приятел.

— Беше ми приятел — настоя Лори. — Много добър приятел.

— Добре, добре — каза Калвин, явно искайки да смени темата. — Понеже те познавам, предполагам, че приемаш този епизод като поредно доказателство за идеята ти за серийния убиец.

— Има причини. Вчера сутринта му казах за случаите в Куинс и предложих да погледне кой от служителите се е трансферирал от „Свети Франциск“ в „Дженерал“. Д-р Русо ми е оставил гласово съобщение през нощта, в което ми съобщава, че се е добрал до няколко потенциални заподозрени, с които смята да разговаря.