Робин Кук - Маркер

— Аха — обади се Марвин за пръв път. — И щях да чуя отговора в момента, в който ти влизаше.

— Наистина ли? — вдигна вежди Лу. Той преодоля колебанието си и пристъпи навътре. — Тези момчета изглеждат така, сякаш са били хвърлени в месомелачка. Е, и какво е — самоубийство или убийство?

— Нито едното, нито другото — обади се Лори. — Било е злополука.

Двамата мъже я погледнаха изненадано.

— Как можеш да си сигурна? — попита Лу.

— Убедена съм, че при аутопсиите ще открия, че децата са били убити, когато влакът ги е ударил. — Вижте слабото обгаряне на краката. — Тя вдигна крака на едното момче и посочи тъмно петно.

— И какво е това? — не издържа Лу.

— Изгаряния. — Тя посочи към пенисите на момчетата.

— Оу! — Лу направи гримаса на болка.

— Мисля, че са направили фаталната грешка да уринират едновременно върху третата релса, докато са стояли или на стоманения край на платформата, или на самите релси. Образувала се е електрическа дъга и ги е убила…

— Мили боже! — Лу се изправи. — Никога не ми го припомняй.

Лейтенантът остана за аутопсиите на двете момчета, които приключиха бързо. Както и бе предположила, Лори откри видими доказателства за теорията си. Междувременно разказа на Лу за аутопсията на Патриша Пруит, с която продължаващата зловеща серия от необясними смъртни случаи в „Манхатън Дженерал“ стигаше до осем.

— Лоша работа — поклати глава той. — Вчера Джак ми каза, че са седем и че обмисля идеята ти за сериен убиец, но че официално ръководството не излизало с никакво становище. Каква е реакцията на Калвин сега? Патологическият няма ли да даде пресконференция?

— Калвин още не знае за последния случай от тази сутрин — отвърна Лори. — Не знам как ще реагира, но не съм оптимистка. Страхувам се, че трябва да стане нещо извънредно, за да стигне до съзнанието му, тъй като токсикологията още не е готова. Когато се касае за „Манхатън Дженерал“, той е като кон с капаци. Все още мисли за болницата като за стария, уважаван академичен център, където е стажувал навремето. Последното, което би искал, е да накърни репутацията им.

— Ако там умират здрави хора, репутацията им така или иначе ще пострада. Съобщи ми, ако се съгласи с теб и промени мнението си. Както казах и на Джак, с всичко, което се случва в момента ръцете ми са вързани, поне официално. Вторачил съм се в случая на Чапман. Ако не стигна до някакъв заподозрян, току виж са ме изхвърлили с гръм и трясък от службата.

— Всъщност, аз работя с д-р Роджър Русо по няколко основателно заподозрени. Оставил ми е съобщение тази нощ, според него е постигнал известен напредък.

— Не ми е приятно да ми казваш, че работиш с този човек по обясними причини. Но ако стигнете до някакви имена мога да направя нещичко, стига да не е официално.

— Мисля, че вече разполагаме с едно — каза Лори. Тя подаде инструментите на Марвин и когато санитарят излезе да извика Сол да му помогне, тя продължи да му разказва за серията си и вероятността потенциалният убиец да се е преместил от „Свети Франциск“ в „Дженерал Манхатън“, както и че Роджър проверява трансфериралите се и може би дори е разговарял с някои от тях, включително с анестезиолога Наджах.

— Чакай малко! — Сержантът вдигна ръка. — Спри точно тук. Да не би да ми казваш, че твоето гадже възнамерява да отиде сам и да говори с Наджах или другите заподозрени?

— Мисля, че да — отвърна Лори. Не беше очаквала такава негативна реакция от Лу.

— Това е безумие — поклати глава той. — Знаеш какво мисля за аматьорите, които се правят на детективи. Едно е да разполагаш с имена теоретично и съвсем друго да тръгнеш да разследваш практически някого.

— Защо? Нали трябва да се опиташ да стесниш кръга от заподозрени? Пък и това засега са чисти догадки.

— Исусе Христе! Лори, мразя, когато говориш по този начин! Нека да допуснем за миг, че наистина зад т.нар. ти „серия“ стои убиец. Ако е така и ако той не е абсолютно откачен, може да е изключително опасен. Най-малката провокация може да го изкара от релси.

Марвин и Сол се върнаха в залата. Докато пренасяха труповете на двете момчета върху чакащите колички, Лори и Лу стояха безмълвни. И двамата се бяха почувствали неловко от внезапния емоционален изблик на лейтенанта. Когато вратата се затвори зад санитарите, Лу се изкашля.

— Съжалявам — каза той. — Не исках да прозвучи чак толкова ужасно. Аматьорското разследване ме плаши. Последното, което искам, е да рискуваш живота си, както го направи по време на Пол Серино и на кокаиновата афера. Разправията с психопати не е шега работа.