Робин Кук - Маркер

Изненада се, когато чу гласа на Роджър. Явно бе приел предложението й твърде сериозно, щом работеше без да спира до два след полунощ. Беше направил списък със заподозрени, включвайки един анестезиолог — д-р Наджах, който наскоро се бе преместил от „Свети Франциск“ в „Манхатън Дженерал“. Останалото обещаваше да й каже, когато се срещнат. Лори усети задоволство и нетърпение да чуе подробностите. Тя се усмихна и стана. След малко, докато вървеше към асансьорите, мисълта й се прехвърли към Джак. Дали щеше да се обади? Човек никога не можеше да е сигурен с него.

Както и бе очаквала, аутопсията на Патриша Пруит бе съвършено подобна на останалите от серията с липсата на всякаква патология в добавка към внезапната смърт. Операцията бе минала гладко, без следи от инфекция, нямаше тромби в главните кръвоносни съдове, в корема или гърдите. Сърцето, белите дробове и мозъкът бяха напълно нормални.

На края на процедурата Лори помогна на Марвин да премести трупа обратно в количката.

— С кое от двете момчета да продължим? — попита я той.

— Няма значение. — Бе отворила двете папки на близката свободна маса и търсеше рапорта на съдебните патолози. После, като помисли малко, добави: — Всъщност, защо не аутопсираме и двете едновременно?

— Нищо против. — И той тръгна с количката към коридора.

Преди няколко години Лори щеше да отнесе папките горе, в кафенето, и да ги прегледа между отделните случаи, но сега застана права до вентилатора и зачете рапорта на съдебните инспектори. Почти веднага схвана кое бе предизвикало журналистическия интерес. Трагичното събитие имаше онази мрачна и зловеща притегателна сила, която таблоидите толкова обичаха. Злополуката бе станала в три след полунощ на спирката на 59-а улица. Градската мотриса бе връхлетяла и премазала двете деца.

Проблемът бяха противоречивите истории. Машинистът твърдеше, че момчетата са чакали последната минута, за да скочат, така че той нищо не можел да направи. На такъв сценарий навеждаха и двамата самоубийци, но машинистът се провали на теста за проверка на алкохол, което хвърли сериозни съмнения върху истинността на думите му. Другата история беше на началник-влака, който твърдеше, че се намирал между вагон едно и вагон две и гледал навън, когато мотрисата навлязла в спирката. Казваше, че не забелязал никакви деца на платформата. Третата история беше на служителя от будката за жетони, който разказваше за подозрителен мъж, който преминал през въртящата се врата след децата, но изчезнал веднага.

Вратата към коридора се отвори рязко и Марвин вкара друга количка.

— Гледката не е приятна — предупреди той.

— Мога да си представя — промърмори Лори и продължи да чете рапортите. Не бяха намерени никакви предсмъртни писма нито на платформата, нито у жертвите. От разговорите с родителите на двете деца ставаше ясно, че не са страдали от депресия. Според думите на един от близките децата били „диви и проклети, но никога не биха посегнали на себе си“.

— Отивам да докарам и другия — извика Марвин.

Тя вдигна рамене без да откъсва поглед от написаното.

Когато най-сетне свърши, извади листовете за аутопсията от папките и се приближи да види първия труп. След миг Марвин се появи с втората количка.

— Господи боже! — прошепна тя.

Ръката на първото момче бе жестоко отрязана от рамото и лежеше отстрани до торса. Главата и лицето приличаха на каша. Нямаше начин гледката да се направи по-поносима за родителите.

Лори се зае с външния оглед, изброявайки всичките видими травми. Беше очевидно, че тялото е било премятано под влака, докато той е спрял.

— Ето и вторият — каза Марвин, докато откарваше празната количка в ъгъла.

Лори не се обърна. Тя откри нещо неочаквано върху пениса на момчето, което я накара да се наведе и да погледне ходилата на краката му. Марвин застана от другата страна на масата.

— Забелязах го — каза той, проследявайки погледа й. — Какъв извод си правиш? — Освен протриванията, имаше и обгаряния.

— Къде са обувките? — попита Лори.

— В найлонова торба в коридора.

— Донеси ги. — Тя изглеждаше замислена. Пристъпи бавно към второто дете.

След няколко минути вече бе разрешила мистерията. Марвин се върна с маратонките, които изглеждаха не по-добре от телата. Лори ги взе и огледа ходилата.

— Изглеждат прекалено чисти, като се има предвид какво се е случило.

— Какво имаш предвид?

В този момент вратата се отвори и в рамката й застана Сал Д’Амброзио — един от санитарите в моргата. Изглеждаше по-възбуден от обичайното.