Робин Кук - Маркер

Тя си проби път напред, игнорирайки следващите въпроси. За нейно облекчение, видя Робърт през стъклото. С негова помощ успя да влезе вътре и затвори вратата след себе си, оставяйки разбунената тълпа журналисти.

— Като вълци са — промърмори мъжът.

— Но какво е станало? — погледна го недоумяващо Лори.

— Две тринайсетгодишни момчета са били бутнати върху релсите на метрото.

Тя примига. Запита се защо не й се бяха обадили през нощта. За щастие, четиримата патрулиращи доктори бяха достатъчно компетентни, за да се справят с подобни критични ситуации. За такива наемаха предимно стажанти последна година, които гледаха да изкарат някой долар на лунна светлина.

— Идентифицирани ли са?

— Аха. Това правихме през цялата нощ.

Тя въздъхна с облекчение, че това й се бе разминало. Разпознаването, особено на деца, беше нещо мъчително както за лекаря, така и за съкрушените родители. Продължи напред. Видя Марвин и се зарадва, че дежурството й съвпада с неговото. Той вече бе направил кафето и седеше над разтворените папки.

— Изглежда, че ще имаме доста работа — каза тя и кимна към папките.

— Боя се, че си права. — Той забарабани с пръсти по бюрото. — Имаме и друг от онези странни постоперативни от „Дженерал“.

— Шегуваш ли се?

— Има бележка от Джанис.

Лори се наведе и я прочете бързо. Бяха отбелязани подробности за Патриша Пруит, както и всичко, отнасящо се до този случай. Тя си пое дълбоко дъх. Предполагаше, че няма да открие никаква сърдечна патология и тогава серията скачаше до четиринадесет, като осемте бяха от „Манхатън Дженерал“. Това не можеше да продължава така.

— Да направим първо Пруит — предложи Лори.

— Преди двете момчета? — вдигна вежди Марвин. — Видя ли всичките онези вестникари, които чакат като хиени отвън?

— Видях ги, но ще почакат още малко — каза тя. Искаше да се увери час по-скоро, че Пруит наистина е част от серията й и да информира Роджър. Нещо трябваше да се направи. Не можеше да стоят отстрани и просто да гледат.

— Добре, слизам долу да подготвя.

— Нещо друго за отбелязване?

— Повечето ми изглежда рутинно. Предполагам, че ще искаш да хвърлиш по един поглед.

Докато Марвин слизаше надолу по стълбите, Лори прелисти всички папки. Както и бе очаквала, Марвин бе прав. Щяха да направят четирите случая и да си починат, освен ако, разбира се, не излезеше нещо друго, докато работят. След като реши това тя отиде в офиса си. Добре че го направи — на бюрото й бе струпана купчина болнични картони. За нейно изумление, тук бяха картоните на Люис и Собчак от „Манхатън Дженерал“, както и шестте от „Свети Франциск“ — всички те пристигнали в рекордно къс срок.

Най-отгоре върху купчината бе този на Роуена Собчак. Лори го прелисти и се спря на бележките от операцията и данните за анестезиологията. Както при Макгилън и Морган, и тук нямаше нищо необичайно. Тъкмо се канеше да остави картона, когато се показа къса лента от ЕКГ. Беше нагъната като хармоника, залепена най-отгоре за страницата.

Лори отвори картона на това място. Беше бележка написана от дежурния стажант от екипа по реанимация. Прочете я, но й се стори неясна. Разгъна ЕКГ-то и се взря в записа. Графиката беше разтегната, което подсказваше слаба сърдечна дейност, ако изобщо имаше такава. А може би представляваше лошо координирана сърдечна електрическа активност, която не предизвикваше никаква мускулна контракция. По-нататък линията ставаше все по-изкривена, след което рязко преминаваше в права. Накрая, надраскана с молив, се мъдреше следната бележка:

Кратък ЕКГ сегмент от началото на опита за реанимация, след който не бе установена никаква по-нататъшна електрическа активност.

Тя нямаше кой знае колко голям опит в разчитането на електрокардиограми и този къс отрязък не й говореше нищо, но тъй като нямаше подобни следи нито при Макгилън, нито при Морган, реши да се обърне към някой по-вещ в тази област. Отбеляза си мястото в картона и си остави бележка да не забрави да се консултира с кардиолог.

В този миг телефонът иззвъня и звукът я накара да подскочи. Тя го погледна като се надяваше да е Джак. Сложи ръката си върху слушалката и изчака да звънне още веднъж, сякаш вибрациите, които усещаше с кожата си, щяха да й подскажат кой звъни. Оказа се Марвин; обаждаше се да каже, че всичко в залата за аутопсии е готово.

Лори остави картона на Собчак върху купчината. Щеше да се върне по-късно днес следобед и да прегледа всичко, за да се увери, че случаите в Куинс са същите като в „Дженерал“. Погледна отново към телефона изкушавайки се за един кратък миг да позвъни на Джак, но забеляза малката лампичка отстрани, която индикираше, че има съобщение на гласовата поща. Учудена кой ли ще й оставя съобщение през нощта тя вдигна отново слушалката и провери.