Робин Кук - Маркер

— Докараха един обезглавен мъж и без ръце… Дойдоха и няколко ченгета. Какво да правя?

— Предполагам, че трябва да мине през рентгена, да бъде претеглен и фотографиран, нали? — попита Лори. За разлика от Марвин, който не се нуждаеше от много обяснения, Сал с неговата апатия често лазеше по нервите й. Имаше протокол, който трябваше да се спазва при пристигането на всяко тяло в Патологическия.

— Всичко е готово — каза мъжът, усетил нетърпението й. — Мислех да дойда с ченгетата, може да се окаже трудна история. — Той се измъкна и вратата се затвори.

Лори спря за минута. Чувайки, че са докарали тяло без глава и без ръце, в нея се появи чувството за дежа вю, което я върна седем години назад, когато един подобен труп бе изхвърлен при наводненията край Ийст ривър. Идентифицирането бе преминало изключително трудно. Излезе, че човекът се е казвал Франкони и този господин Франкони отведе посмъртно нея и Джак в Екваториална Гвинея в Западна Африка.

— Хей! — прекъсна мислите й Марвин. — Обясни ми! Разпали любопитството ми и спря. Какво искаше да кажеш за двете деца?

Лори започна да му обяснява, но вратата отново се отвори. Вътре, за изненада на двамата, влезе облечена в мантия, закачулена и маскирана фигура.

— Съжалявам, но вътре не се допуска никой — извика Лори и вдигна ръка. За миг си помисли, че влезлият може да е решен на всичко журналист, който някакси е успял да надхитри охраната.

— О, Лори, стига! — отвърна мъжът и спря. — Джак ми каза, че през уикендите по-лесно се влиза и че той се облича така, освен ако случаят не е заразен.

— Лу?

— Да, аз съм. Нямаше да ме познаеш в някой от онези костюми, нали? Страшно ми отиват.

— Ако Калвин влезе, направо ще те убие!

— А каква е вероятността да влезе?

— Нулева предполагам.

— Ами, давай тогава — каза Лу. Той се приближи до нея и погледна двете момчета после очите му отново се върнаха върху нея. — Боже! Каква гледка! Как издържаш?

— Медалът си има и обратна страна — съгласи се тя. — Какво те води насам толкова рано в събота?

— Дойдох с „конника без глава“. Поредното вълнение в „Манхатън Дженерал“. Казвам ти, това място е прокълнато.

— По-добре ми кажи какво става.

— Извикаха ме още на разсъмване. Изглежда, че човекът, който отговаря за труповете в „Манхатън Дженерал“ е дошъл на работа както обикновено и е открил труп, който не би трябвало да е там. — Лу се засмя. — Искам да кажа, че е малко смешно да откриеш допълнително тяло в моргата. Чувал съм за трупове, които са били премествани или са изчезвали, но да намериш още един е малко странно, не мислиш ли?

— Защо са те извикали? Защо не са го откарали в местния участък?

— Моят капитан след убийството на медицинската сестра има карт бланш за болницата. Затова ми се обади веднага и ме накара да се домъкна дотук. Проблемът е, че в случая с неговата балдъза няма никакъв напредък и затова си го изкарва на мен. Е, има някакви прилики. Тялото, което докарахме е с две дупки от куршуми, точно както беше и при балдъзата му.

— Идентифицирахте ли го?

— Не, няма никакви следи. Освен това в болницата никой не липсва, нито от пациентите, нито от персонала.

— Да кажеш нещо за главата и ръцете на трупа?

— Няма ги. Не могат да ги открият.

— И какво? Твоят капитан смята, че новият труп е по някакъв начин свързан с неговата роднина?

— Е, не го каза точно с тези думи, но е ясно, че това има предвид. Странно е. Трупът е бил съвършено чист, когато нашият човек го намерил в дъното на стария им охладител. Никаква кръв, никакви мръсотии, нищо, сякаш току-що е излязъл изпод душа. Твърде мистериозно е, ако ме питаш, а съм видял достатъчно зловещи неща в кариерата си.

— А как са били отрязани главата и ръцете?

— Какво искаш да кажеш?

— Чисто ли е било направено, или са били накълцани?

— Чисто. Много чисто.

— Искаш да кажеш: по начина, по който би го направил лекар?

— Мисля, че да. Не ми беше хрумвало, но сега като казваш…

— Случаят изглежда интригуващ.

— Ще го поемеш ли веднага? Капитанът ми каза да му се обадя колкото се може по-скоро.

— Съжалявам, но първо трябва да свърша с двете момчета.

Лу я погледна, после очите му се плъзнаха по масата.

— Какво им се е случило?

— Били са прегазени в метрото.

Сержантът поклати глава:

— Това ли е, което събра медиите във фоайето?

— Боя се, че да. Самата идея да бъдеш прегазен в метрото е достатъчно зловеща, но става още по-привлекателна за журналистите, ако се разглежда като двойно самоубийство или двойно убийство.