Робин Кук - Маркер

Хирургическото продължаваше да е все така тихо, както и преди. Роджър предположи, че сестрите се занимават с пациентите си, защото видя някои от тях, докато минаваше покрай отворените врати на болничните стаи. Щеше да изчака в сестринския пункт госпожица Ракоци да се върне. За своя изненада я откри на същото място, където я бе оставил, в същата поза, продължаваше да чете същото списание.

— Доколкото си спомням казахте, че имате работа при пациенти — подзе той. Знаеше, че не е желателно да се държи провокативно с човек с подобен темперамент, но не се сдържа. Тази жена явно кръшкаше от задълженията си.

— Свърших я. Някакъв проблем?

— Имате късмет, че това не е мой район — изгледа я той остро. — Но имам още няколко въпроса. Последвах съвета ви и отидох до гинекологичното, където говорих с Мерил Ланиган. От нея разбрах, че сте чест посетител на етажа. Всъщност, каза ми, че по-рано тази вечер пак сте била там. Бих искал да знам защо.

— За да се уча — отвърна тя. — Гинекологията ме интересува, но нямах голяма възможност във военноморските сили по очевидни причини. Затова често се качвам горе през почивките.

— Значи за да се учите се качихте горе тази нощ?

— Толкова ли е невероятно? Вместо да ходя в кафенето и да дрънкам глупости с останалите от хирургията, се качвам на седмия етаж да науча нещо. Не знам какво толкова му е на мястото. Правиш някакво допълнително усилие, за да се усъвършенстваш, и в резултат си навличаш неприятности.

— Не искам да ви огорчавам — каза Роджър, като се опитваше да потисне сарказма в гласа си, — но явно има някакво несъответствие. Госпожица Ланиган ми каза, че когато сте се видели тази вечер, вие сте й обяснили, че искате да вземете нещо назаем от хранилището им.

— Така ли каза? — засмя се Джаз презрително. — Е, в известен смисъл е права. Трябваше ми система за преливане, благодарение на това, че централното снабдяване не ни зарежда, но това ми хрумна после. Онова, което наистина правех, е че измъквах информация, четейки бележките на сестрите. Тя сигурно не иска да признае, защото може би се притеснява за работата си.

— Е, това не ме интересува. Благодаря, че ми отделихте от времето си, госпожице Ракоци. Ще ви потърся, ако възникнат още въпроси.

Той излезе и заобиколи сестринския пункт. Наистина се чувстваше уморен. Малко по-рано смяташе, че е добре да поговори и с д-р Наджах, да го пита каква работа е имал той на седмия етаж, но тази идея вече не му допадаше. Беше изтощен. Наближаваше четири часа сутринта.

Реши, че първото нещо, което ще направи, когато се върне по-късно в офиса си, е да се обади на Розалин и да помоли за сведения за Джасмин Ракоци. Не го интересуваха последствията. Запита се колко ли голям трябва да е недостигът на сестри, че да назначат Джасмин Ракоци. Объркващата мисъл беше, че не е възможно тя да е сериен убиец. Би било твърде просто. Но фактът, че бе назначена за сестра с това нейно поведение беше карикатура според него и той възнамеряваше да направи нещо по въпроса.

Докато чакаше асансьора хвърли поглед към сестринския пункт. За миг му се стори, че вижда в процепа на вратата блестящия поглед на Джасмин. Но не беше сигурен, а и при тази умора можеше да му се привиди какво ли не. Тази жена го беше накарала да се разтревожи. Не му се мислеше какво ли е да си неин пациент.

Асансьорът пристигна и той побърза да се качи. Преди вратите да се затворят, погледна към вратата на хранилището, но не знаеше дали очите му играят някакви шеги, или наистина я видя отново.

Слезе до мазето, където никога не беше ходил. За разлика от останалата болница, тук всичко беше грубо. Бетонните стени бяха мръсни и безброй голи тръби — някои от които изолирани, други не — минаваха по тавана. Светлината идваше от прости порцеланови крушки в телени клетки. Точно зад асансьора един изтъркан знак от боя върху стената сочеше към залата за аутопсии, придружен от червена стрелка.

Тук бе същински лабиринт, но като следваше стрелката в края на краищата стигна до две кожени врати с овални прозорци на равнището на очите. Стъклата бяха покрити с мръсен слой прах. Макар осветлението да бе включено, не се различаваха никакви подробности. Той натисна старата месингова брава.

Вътре обстановката бе старомодна — двуетажен медицински амфитеатър с редици от малки седалки, които тънеха в сянката. Предположи, че това тук сигурно бе строено преди сто години, когато анатомията и патологията са заемали централно място в медицинската академична програма. Дървото бе старо, изстъргано, с потъмнял лак, а светлината идваше от една голяма, окачена лампа висяща на дълъг кабел от тавана. Осветлението бе центрирано над металната маса за аутопсии, която се намираше в средата. На отсрещната стена стоеше шкаф със стъклена витрина пълен със стоманени инструменти за извършване на аутопсии. Роджър се запита кога ли за последен път са били използвани.