Робин Кук - Маркер

— Радвам се да го чуя — каза Роджър. — Госпожице Ракоци, искам да ви попитам нещо.

— Наричайте ме Джаз. Не обичам да ме наричат госпожица Ракоци .

— Предполагам, че знаете за четирите смъртни случая на сравнително млади и безспорно здрави постоперативни пациенти на този етаж през изминалите шест-седем седмици.

— Разбира се. Няма начин да не се разчуе.

— Така е — съгласи се той. — Това разтревожи ли ви?

— Какво искате да кажете?

Роджър вдигна рамене. Въпросът беше очевиден.

— Разстроиха ли ви психически?

— Не, всъщност не. Това е голяма натоварена болница. Умират непрекъснато хора. Не се връзвате, защото ако го правите, ще се побъркате и ще пострадат другите ви пациенти. И знаете ли какво ще ви кажа? Вие, шефовете, си седите в лъскавите си офиси и не помните какво е да си тук долу.

— Предполагам — каза Роджър. — Намираше поведението на сестрата за не особено изискано. Беше започнала сърдечно, но сега изглеждаше подозрителна и напрегната почти разгневена.

— Да не би да ме питате защото е станало на моя етаж?

— Очевидно е.

— Имаше такива и на други етажи.

— Знам.

— Всъщност, в гинекологичното отделение имаше още един случай преди половин час. Защо не се качите и не подгоните тях?

Неприятна възбуда обхвана цялото му тяло, което той отдаде на кофеина. След като усещането премина, се почувства така, сякаш бяха оголени всичките му нерви. Новината, че е имало пореден смъртен случай, докато обикаля из болницата и търси заподозрени, го накара да се почувства почти съучастник, сякаш би трябвало да е в състояние да го предотврати.

— Казват, че била трийсетгодишна жена, постъпила за хистеректомия. Наистина, защо не отидете и не попитате сестрите там дали това не ги безпокои?

За миг Роджър се взря в тази сестра с екзотичен външен вид, за която първоначално си бе помислил, че е атрактивна и доста секси, докато тя нагло отвърна на погледа му. Сега през ума му мина, че е почти зловеща, напомняща до известна степен реакцията на д-р Кабрео и историята за д-р Наджах. Не можеше да не си спомни коментара на Синди, че хората от нощната до един са особняци, въпреки че особняци бе твърде меко казано. Може би невротици бе по-близо до истината. Запита се дали щеше да намери за странни всички от списъка със заподозрени. Беше ясно, че въпреки риска трябва да поиска от Розалин личните данни за трансфериралите се медицински работници.

— Какво е това? — подигравателно попита тя. — Мълчание с възпитателна цел, или някаква пубертетска игра на „индиански поглед“?

— Извинявайте. — Той отмести очи. — Бях шокиран от новината. Това е толкова обезпокоително и тревожно. Изненадан съм, че сте в състояние да го приемете така леко.

— Нарича се професионална дистанция — отвърна Джаз. — Тези от нас, които всъщност лекуват хора трябва да могат да го понасят. — Тя спусна краката си на пода хвърли настрана списанието и се изправи. — Трябва да нагледам пациентите си. А вие си прекарайте добре горе в гинекологичното.

— Само секунда. — Той хвана ръката й, докато тя се опита да се изниже покрай него. Беше изненадан от мускулите й. — Имам още няколко въпроса.

Джаз погледна към пръстите му, които я стискаха. Моментът беше напрегнат, но тя успя да се контролира. Вдигна очи към него.

— Пуснете ме или много ще съжалявате. Чувате ли какво ви казвам?

Той я пусна и скръсти ръце пред гърдите си, за да не я докосва. Нямаше желание да й се извинява заради физическо насилие. В действителност тя го бе одраскала.

— Разбрах, че сте се преместили от „Свети Франциск“ наскоро. Бихте ли ми казали защо?

Сега бе неин ред да се вторачи в него, преди да му отговори.

— Какво е това, разпит ли?

— Както вече ви казах, аз съм началник на медицинския персонал. Имаше безобидно оплакване от вашето отношение към един от лекарите и аз се отбих. Откровено казано, този човек има име на вечен недоволник, но все пак съм длъжен да проверя твърдението му. — Роджър лъжеше, но бе почувствал, че трябва да й даде някакво обяснение за въпросите си. Сестринският състав не бе под неговата юрисдикция.

— Как се казва този шибан доктор?

— Не съм упълномощен да разкривам идентичността му.

Тя отмести поглед. Очите й обиколиха стаята. Роджър виждаше трептящите й ноздри, чуваше дълбокото й дишане. Вече не се владееше. Беше бясна.

— Нека ви обясня — каза Роджър. — Интересувам се дали сте напуснали „Свети Франциск“ поради подобна причина. Имали ли сте неприятности с някой лекар от „Свети Франциск“? Ние трябва да попитаме.