Робин Кук - Маркер

— Видя ми се приятен, когато го интервюирах — каза Роджър. Той наистина беше с добри впечатления от Мотилал. Но от чутото сега излизаше, че мъжът има антисоциални прояви и ако бе истина, можеше да попадне в списъка със заподозрените.

— Заблудил ви е — каза Хосе, облегна се отново в стола си и направи жест към стаята. — Питайте някого другиго, ако не ми вярвате.

Роджър огледа помещението. Хората се бяха върнали към вестниците и разговорите си. Той отново погледна Хосе. Усети песимизъм заради начина, по който отсяваше потенциалните заподозрени от списъка след чутото за Мотилал.

— А какво ще кажете за професионалните му умения? — попита Роджър. — Добър анестезиолог ли е?

— Предполагам — кимна Хосе. — Но някоя от сестрите анестезиоложки ще ви каже по-точно, тъй като те работят непосредствено с този нехранимайко. Проблемът е, че никога не съм с него. Все се мотае някъде из болницата.

— Какво прави през това време?

— Откъде да знам? Знам само, че аз върша цялата работа. Ето, преди десет минути пак трябваше да го търся, за да си довлече задника тук, защото беше негов ред да поеме следващия случай. По дяволите, тази вечер съм направил вече два!

— Къде го открихте?

— Долу, в гинекологичното. Или поне така каза, когато го попитах. Но може да е бил и в местния бар, знам ли?

— Занимава ли се с нещо в момента?

— Дано да го прави, защото иначе шефът ни, Роналд Хавърмайер, ще бъде уведомен. Уморих се да го покривам този лентяй!

— Кажете ми нещо — каза Роджър и се намести в стола. — Знаете ли, че през последните няколко месеца тук имаше седем неочаквани и необясними смъртни случая на здрави, относително млади хора в рамките на денонощие след прекарана операция?

— Не — поклати глава мъжът малко прибързано и вдигна ръце нагоре. В този момент високоговорителят на стената пропука.

— Код червено в 703 — произнесе безплътен глас. — Код червено в 703.

Хосе се изправи тежко и хвърли вестника настрана.

— Естествено. В мига, в който успея да подвия крак, веднага обявяват сърдечен код. Съжалявам, че прекъсваме така рязко разговора, но когато не работим по някакъв случай, все се появява нещо такова. Съветвам ви да говорите с Мотилал. Ако искате да разрешите проблемите, обърнете се към него — той е човекът, който ви трябва.

Хосе излетя от стаята, стиснал стетоскопа в ръка. Отвън се чу хлопването на външната врата, която водеше към асансьора. Роджър се огледа. Никой не бе реагирал на странния им разговор, на съобщението за тревога, както и на внезапното излизане на Хосе. Очите му отново срещнаха погледа на Синди Делгада. Тя се усмихна и вдигна въпросително рамене. Той се изправи и тръгна към нея.

— Не се ядосвайте на д-р Кабрео — усмихна се тя. — Той е безнадежден песимист, даже малко мизантроп, но знаете ли, ние му прощаваме, защото е дяволски добър анестезиолог, знам го със сигурност, тъй като работя с него почти всяка нощ.

— Това е успокояващо — каза Роджър, въпреки че не бе напълно убеден. — Чухте ли нещо от това, което каза за д-р Наджах?

— В общи линии.

— Такова ли е общото мнение в хирургията?

— Мисля, че да — вдигна рамене Синди. — Истина е, че д-р Наджах не общува и се мотае наоколо, но никой не се възмущава освен Хосе. Искам да кажа — това е нощната смяна все пак, нали?

— И какво трябва да значи това?

— Всички си имаме нашите малки номера нали затова работим нощна смяна. Може би всички си падаме малко мизантропи по един или друг начин. На мен например ми харесва, че надзорът по това време е по-слаб. Но виж, защо Мотилал е избрал да работи нощна смяна, това не знам. Може пък да е, защото е малко стеснителен? Трудно е да се разбере, тъй като е толкова свит, но нека ви кажа: той е определено добър анестезиолог. Не тълкувайте думите ми погрешно за Хосе, тъй като не го казвам за всекиго.

— Значи не бихте казали, че д-р Наджах е антисоциален?

— Не и в психиатричния смисъл. Поне така мисля, но честно казано, не мога да съм сигурна. Едва ли съм разменила повече от десет думи с него.

— Хосе се оплака, че все се мотаел из болницата. Имате ли представа къде ходи?

— Предполагам. Мисля, че посещава пациентите, които ще бъдат оперирани на следващата сутрин. Така смятам, защото вечно разнася графика за предстоящите операции.

Роджър кимна докато се убеждаваше, че не го бива за детектив. След като разговаря с Хосе, чу за темерута Мотилал и понаучи това-онова за нощната смяна и не бе елиминирал никого като заподозрян, той се разбърза.