Робин Кук - Маркер

Наближаваше единадесет, когато стигна в „Манхатън Дженерал“. Първото нещо, което направи, беше да отиде до кафенето и да си вземе едно истинско кафе, след което се зае с работата си. В два след полунощ беше напреднал доста в данните. Идеята на Лори, в съчетание с хрумването му как да я развие, беше излязла дяволски плодоносна. В началото се питаше дали ще стигне до някой заподозрян. Сега такива имаше доста.

Той се облегна в стола и взе първия лист, който бе принтирал — списък с петима лекари с разрешителни както за „Манхатън Дженерал“, така и за „Свети Франциск“, които ги бяха използвали в двете институции през изминалите месеци. Първоначалният списък от лекари с двойни разрешителни бе твърде дълъг, за да е използваем. Затова реши да го съкрати.

Като началник на медицинския персонал имаше неограничен достъп до документацията за самоличност и данни на всичките лекари, работещи с „Манхатън Дженерал“. Трима от петимата в списъка му имаха дисциплинарни проблеми. Двама бяха наречени евфемистично „развалени“ заради пристрастяване, към което Роджър със сигурност би могъл да бъде отнесен. Бяха в пробация, след като бяха минали през шестмесечна рехабилитация за изчистване от наркотични вещества. От останалите д-р Пакт Там се оказа забъркан в многократни дела за злоупотреби, които все още се влачеха някои от тях свързани с преждевременна смърт, макар никой да не спадаше към серията на Лори. Болницата се беше опитала да анулира разрешителните му, но той ги бе осъдил и правата му бяха възстановени по съдебен ред.

Случаят на д-р Там амбицира Роджър да потърси всички лекари, на които разрешителните са били отнети през изминалото полугодие с идеята, че те може да са ядосани, отмъстителни или разстроени. Тази справка го доведе до девет имена. Проблемът беше, че нямаше как да разбере дали някой от тях е работил със „Свети Франциск“. Записа си на едно листче да не забрави да звънне на Розалин и да я попита в понеделник. Прикрепи бележката към списъка с деветимата доктори и го сложи настрана.

Кой друг вечно недоволен и кисел имаше достъп до пациентите? Някой служител или може би медицинска сестра? Да, не трябваше да мисли само за лекарите, но и за всички в болницата. Отбеляза си да вземе от Брус списък на по-низшия персонал. Остави бележката на края на бюрото си до лампата, така че да бъде сигурен, че ще я види.

Следващата група бяха анестезиолозите. Интуицията му подсказваше, че те трябва да са първите заподозрени и скоро се оказа, че съществуват няколко интересни възможности. Двама от тях му се набиха на очи веднага. И двамата работеха предимно нощна смяна и то по собствен избор. Единият беше д-р Хосе Кабрео, за когото се знаеше, че е злоупотребявал с оксиконтин, както и че има няколко дела за неправилно лечение. Другият беше д-р Мотилал Наджах, влял се наскоро в личния състав на „Свети Франциск“. Роджър беше принтирал данните на двамата лекари и си беше отбелязал имената им. Документите бяха изтеглени от централния регистър. Засега те бяха главните му заподозрени. Макар досието на Наджах да беше чисто, времето на преместването му съвпадаше точно.

Последната група, която разгледа, бяха останалите болнични служители. Сравнявайки списъка на хората, напуснали „Свети Франциск“ след средата на ноември със списъка на новоназначените в „Манхатън Дженерал“ по време на същия период, Роджър стигна до група, наброяваща повече от двайсет човека. В първия момент този брой го шокира, но след като помисли, реши, че е в реда на нещата. „Манхатън Дженерал“ беше флагманът във флотилията на „АмериКеър“ и ако там продължаваха да назначават нови хора, както Розалин предполагаше, би било съвсем естествено както за специалистите, така и за низшия персонал да искат да работят в точно в тази институция.

И все пак двайсет и трима души бяха твърде много. За да намали групата беше използвал предложението на Лори да проучва главно онези, които са работили нощем в „Свети Франциск“ и след преместването си в „Манхатън Дженерал“ са продължили да работят нощна смяна. Нямаше представа дали ще се получи нещо, но за своя изненада успя. Бяха останали седем човека. Херман Ъпстейн — от аптечното снабдяване, Дейвид Джеферсън от охраната, Джасмин Ракоци от сестринския състав, Катлийн Чодри и Джо Линтън от лабораторията, Бренда Хо — домакинка и Уорън Уилямс от поддръжката.

Препречете ги отново и не можеше да не забележи колко много от фамилиите не са американски. Можеше да предположи произхода на почти всички, с изключение на Ракоци, макар да смяташе, че е от Източна Европа. Хвърли поглед към отделите, в които работеха тези хора и си помисли, че всички те имат достъп до пациентите по един или друг начин, особено по време на нощна смяна, когато надзорът е минимален. През съзнанието му мина неясната мисъл дали да не се опита да говори с Розалин и да я помоли да му даде архивите на „Свети Франциск“. Сега, след като бе влязъл в по-лични отношения с нея, може би щеше да е по-благосклонна, макар да нямаше гаранции. Какво друго можеше да направи?