Робин Кук - Маркер

— Какво търсиш тук? — попита тя грубо.

— Ами, да ти кажа истината, имам нужда от малко пари и като разбрах, че си медицинска сестра, си помислих, че мога да те помоля. Виждаш ли, майка ти умря, Бог да даде мир на душата й. Дойдох да взема някакви пари, иначе ще я погребат на някой остров в прост дървен ковчег.

За миг пред съзнанието й изникнаха тринайсетте долара, които си беше спечелила, разривайки сняг. Като си спомни какво се беше случило, побесня още повече, но бе достатъчно благоразумна да държи пръста си настрани от спусъка.

— Измитай се оттук — изсъска тя, завъртя се на пети и тръгна обратно към съблекалнята. Чу, че Геза я вика, а следващото нещо, което знаеше, беше че той я хваща за рамото и я обръща.

Тя измъкна ръката от джоба си — за щастие без Глока. По-късно се беше запитала как се е случило, тъй като инстинктът й беше да вади оръжието. Забоде пръсти в лицето му.

— Да не си посмял да ме докоснеш отново! — озъби му се тя. — И не ми досаждай повече! Знаеш ли какво ще ти кажа? Ако го направиш, ще те убия! Толкова е просто.

Тя отново се обърна и закрачи навътре. Чуваше го да се оплаква, да разправя, че й е баща, но тя не спря, а и той не се опита да я последва. Джаз влезе в съблекалнята, набра комбинацията на гардеробчето си и съблече якето. Върна се отново в залата и се опита да продължи тренировката оттам, където беше спряла въпреки, че й се искаше да приключи.

Нуждаеше се от упражненията, за да укроти беса си и успя да го постигне. След като си взе и душ, усети, че си е възвърнала хладнокръвието. Дори я досмеша на разчувстваното същество, в което се бе превърнал баща й. Тя се запита кога ли е починала майка й. Изуми се колко дълго бе изкарала, като се имаше предвид каква дебелана беше.

Тъй като бе прехвърлила разписанието заради двойната тренировка, се наложи да се облече много бързо след душа. На път към съблекалнята хвърли поглед към фоайето, за да види дали баща й и приятелят му не са още там, но явно бяха схванали правилно съвета й и се бяха омели.

Когато се приближи към колата си, си спомни предишната нощ и след отварянето на вратата първото нещо, което направи беше да провери задната седалка. Не беше доволна от начина, по който господин Боб и господин Дейв я бяха изненадали. Обичаше да мисли за себе си като за предпазлива и бдителна.

Метна се в Хамъра и закопча колана, предвкусвайки удоволствието от шофирането към болницата. Състезанието с такситата беше добър начин да се справи с остатъците от тревогата, предизвикана от изненадващото посещение на баща й. Изчака да напусне гаража и извади клетъчния си телефон. След трите имена през последните две нощи не беше голяма оптимистка, но искаше все пак да провери.

На първия червен светофар погледна за съобщения и за свое удоволствие, откри, че има едно от господин Боб. Нетърпеливо го отвори.

— Да! — извика силно. — На екранчето се появи поредното име. Патриша Пруит.

По лицето й се разля усмивка. Всичко се нареждаше прекрасно. След идната нощ балансът по сметката й щеше да е над шестдесет хиляди долара.

Когато светофарът се смени, Джаз се понесе напред между колите и такситата. Явно никой нямаше желание да я предизвиква. Тя се облегна назад в седалката и се замисли как я беше открил баща й. Беше малко изненадана. Макар да прекарваше доста време в чата, смяташе, че е достатъчно предпазлива по отношение на идентичността си и мястото, на което се намира с изключение на няколко пъти, когато „се сближи“. Реши, че трябва да е по-внимателна защото обичаше чата и нямаше намерение да се отказва от удоволствието. Мрежата беше единственото място, където намираше хора, които да мислят като нея, с които може да има връзка, да уважава и дори да обича.

Вечерята на Роджър с Розалин излезе неочаквано успешна. Фактът, че бе резервирана, когато се срещнаха за първи път, неусетно бе заличен от поведението й по време на вечерята, особено след като изпи няколко чаши вино. После я заведе с такси до дома й и тя настоя той да се качи в апартамента й за едно питие.

В края на краищата устоя, дори след страстната целувка на тротоара. Макар да бе изкушен да се възползва от гостоприемството й и намеците, той си напомни за работата, която трябваше да свърши в офиса си. Дори ако не можеше да представи на Лори нищо тази вечер, уикендът едва започваше.

Като обеща да държат връзка, Роджър се качи в таксито и й помаха през задното стъкло. Розалин остана неподвижна в осветения кръг под уличната лампа, чак докато той изчезна от поглед. Беше доволен. Рискът, който бе поел, отивайки в Куинс, бе възнаграден. Не само, че бе получил повече информация, отколкото искаше, но бе срещнал интересна жена, с която би могъл да се среща в бъдеще.