Робин Кук - Маркер

— Уведомена ли е полицията?

— Разбира се. Детектив Лу Солдано е тук в момента и разговаря с колегите си от болницата.

— Мисля, че не е подходящо ти да правиш аутопсията.

— И през ум не ми е минавало. Джак е на път за насам.

— Джак не е втора смяна.

— Знам. Помислих си, че той не само може да извърши аутопсията, но и да ми окаже морална подкрепа.

— Добре, добре, това е чудесно. Сигурна ли си, че искаш да останеш? Мога да се обадя на някого да те замести тези дни. Предполагам, че е голям шок.

— Шок е, да, но предпочитам да остана.

— Ти решаваш, Лори, не искам да те насилвам. В същото време, искам да сме наясно за становището на Патологическия по отношение на твоите „серии“. Както казах и преди, не сме теоретици. Няма никакви доказателства, че пациентите са били убити. Схващаш ли, Лори? Трябва да съм сигурен, защото не искам разправии с медиите. Тук залогът е прекалено голям.

— Само че има още един случай тази сутрин — каза тя. — Здрава трийсет и седемгодишна жена. С нея в „Манхатън Дженерал“ случаите стават осем!

— Цифрите не ми влияят, Лори, както не трябва да влияят и на теб. Това, което ме интересува е дали Джон ще изрови нещо от токсикологията. Ще се опитам да го попритисна в понеделник, за да удвои усилията си.

Страхотна работа ще свърши това , помисли си тя мрачно, знаейки колко много усилия вече бяха положени.

— Какво друго има? — попита Калвин. — Искаше да кажеш още нещо.

— Да — призна тя. — Не бих ви безпокоила, но тъй като и без това разговаряме, ми се иска да ви информирам. — И тя му разказа историята за двете момчета, както и това, че целият коридор е пълен с журналисти и оператори.

— Знаят ли медиите за обезглавения труп?

— За съжаление — да.

— Ако говориш с тях, ще успееш ли да се въздържиш от коментари за него и за твоята серия? Те несъмнено ще те разпитват.

— Предполагам.

— Лори, да или не ?

— Добре, да — произнесе тя, загубила търпение.

— Не ме дразни, Лори, иначе няма да ти позволя да говориш с медиите.

— Съжалявам! Просто съм стресирана.

— Говори с журналистите за инцидента в метрото — подчертай, че разкритията ти са предварително впечатление и предстоят по-нататъшни изследвания. Искам това специално да го кажеш!

— Да, добре, добре. — Тя затвори телефона. Усети се толкова уморена от разговора с Калвин, който постоянно й напомняше за политическата страна на професията й.

Обърна се да види дали Лу е приключил и в този момент острата болка ниско в корема я преряза. За щастие не бе толкова силна, колкото в таксито.

— Джак идва — съобщи тя и се размърда, за да облекчи неприятното усещане. — Той ще направи аутопсията.

Лейтенантът кимна.

— Дочух. Добре направи, че му се обади. Чух също, че се каниш да говориш с онази тълпа долу. Мога да ти помогна и аз да говоря за д-р Русо, докато ти им даваш подробности за инцидента в метрото. Така няма да имаш неприятности с Калвин.

— Добре звучи. — Тя се изправи и болката намаля.

— Трябва да ти кажа, че вече разбрах нещо интересно. Този д-р Наджах има досие. Бил е арестуван преди четири години, когато се е опитал да се качи с пистолет в куфарчето на борда на самолет за Флорида. Разбира се, твърдял, че е случайно, че го бил забравил в ръчния си багаж и че има разрешително.

— Деветмилиметров ли е бил?

— Да.

— Интересно. — Лори сложи ръце на хълбоците си, така че да може да притиска с пръсти мястото, което я боли. Както и сутринта, това помогна почти веднага.

— И още нещо — каза Лу. — Преди да се преквалифицира в анестезиолог, е бил хирург.

— Господи! — погледна го ужасена тя и в съзнанието й изникна обезглавеният труп.

— Ще го задържим за няколко дни и ще го пречупим с помощта на някои от по-опитните ни следователи. Също така ще си осигурим заповед за обиск, може пък да се натъкнем на този деветмилиметров пистолет, който той се е опитал да отнесе във Флорида.

— Идеята ми се вижда добра — съгласи се Лори.

Малко след като Лори и Лу слязоха да се срещнат с медиите, Джак пристигна. В този час на деня трафикът беше слаб, а и той бе натискал здраво педалите.

Зае се почти веднага с аутопсията, Марвин му асистираше, а Лу наблюдаваше отстрани. През това време Лори работеше със Сол.

Свършиха почти по едно и също време и се качиха да хапнат по един сандвич. Джак разказа набързо какво бе открил при аутопсията на Русо. Първият куршум бе прекъснал гръбначната хорда, така че жертвата е била буквално парализирана. Вторият се бе оказал смъртоносен — бе пробил сърцето, засягайки едно ребро и бе спрял в лявата вентрикуларна стена.