Робин Кук - Маркер

По време на краткия монолог Лори се опитваше да запази самообладание, да забрави, че подробностите се отнасяха до човек, който й бе скъп. Напомняше си непрекъснато, че смъртта е настъпила почти мигновено.

Лу й предложи да отиде с него до „Манхатън Дженерал“ и да му помогне да открият списъците в офиса на Роджър Русо. Джак се присъедини към тях — не можел да пропусне възможността да участва в наказанието, което „АмериКеър“ заслужава, уверен, че медиите ще се втурнат натам още щом подушат какво е ставало зад кулисите.

Качиха се всички в Шевролета на Лу и потеглиха към общинската болница. По пътя Лори предложи на Джак да изслуша съобщението, което Роджър й бе оставил през нощта.

— Този Наджах ми изглежда добър кандидат — кимна Джак. — Може би прекалено добър. Ако зад тази мистерия стои анестезиолог, дълго има да се чудим защо нищо не излиза в токсикологичния анализ. Може да е използван някакъв изключително летлив газ.

Като се изключи големият брой униформени полицаи, в болницата всичко изглеждаше нормално. Непрекъснато влизаха и излизаха хора, дълга опашка се виеше пред бюрото за информация, по коридора се разминаваха лекари и сестри в бели престилки.

Лу се спря да говори с един от полицаите и Лори и Джак останаха сами.

— Как се справяш?

— По-добре, отколкото бих очаквала — отвърна тя. — Всъщност, помага ми, това че трябва да разбера какво се е случило. Държи ме далеч от моите проблеми. — В този момент неочакваната болка я преряза отново. Не беше силна, но това я накара да помисли дали пък не става дума за апандисит. Болеше я точно там. Тъкмо се канеше да го спомене на Джак, когато Лу се върна.

— Да отидем първо на сцената на местопрестъпление, преди да нахълтаме в офиса на Русо — предложи той. — Момчетата от ЦРУ вече имат напредък.

Те слязоха с асансьора до сутерена и последваха стрелката, която водеше към старата амфитеатрална зала за аутопсии. Старата кожена двойна врата беше подпряна и стоеше отворена; жълта полицейска лента заграждаше входа. Отстрани стоеше един униформен полицай. Лу се провря под лентата, но когато Лори се опита да го последва, полицаят препречи пътя й.

— Всичко е наред — обърна се Лу към колегата си. — Те са с мен.

Мощни прожектори осветяваха полукръглия амфитеатрален интериор, достигайки дори най-горната редица от свързани седалки. Няколко съдебни инспектори продължаваха да работят.

— Говори се, че имате напредък — обърна се Лу към шефа им.

— И аз мисля така — кимна сдържано Фил и им махна да го последват към дъното на помещението. Той посочи към маркерите с тебешир върху пода: — Установихме, че тялото първоначално е лежало тук, с глава на перваза. И макар мястото да е било изчистено идеално, успяхме да открием кървавите пръски, което ни даде представа къде е била жертвата, когато е била застреляна.

Той ги поведе назад към входа и им посочи две съседни кръгчета очертани с тебешир.

— Тук открихме двете гилзи, което ни кара да смятаме, че убиецът е бил на двайсет крачки зад жертвата по време на стрелбата.

Лу кимна.

— А тук — продължи инспекторът, посочвайки към старата маса за аутопсии, — е станало разчленяването.

— Обикновена зала за аутопсии — направи коментар Лу. — Било е удобно за убиеца.

— Може да се каже. — Той посочи към шкафа. — Дори е имал достъп до подходящи инструменти. Установихме кои ножове и триони са били използвани.

— Добра работа — похвали го Лу. — А сега нека видим мястото, където е бил намерен трупът.

— Няма проблеми. — Фил тръгна обратно към залата. Излязоха през единична врата в къс коридор и отминаха малък, задръстен с вещи офис. В края на коридора стоеше дебела дървена врата, която се отвори със силно изщракване. От вътрешността излезе студена мъгла от формалдехид на талази и легна бавно върху пода.

Лори и Джак знаеха какво трябва да представлява помещението вътре. Беше охладител, в който държаха труповете, преди да ги подложат на аутопсия.

— Жертвата е намерена в количка в дъното, покрита с чаршаф — каза Фил и посочи централната пътека — Оттук не се вижда добре. Искате ли да влезем навътре?

— Мисля, че ще се откажа. Това място ме кара да настръхвам — пое си дъх Лу.

— Изненадан съм, че тялото е било намерено толкова бързо — каза Джак. — Останалите изглеждат така сякаш висят тук от години.

Лори извъртя очи. Винаги се изненадваше от способността на Джак да се шегува с всичко.

— Убиецът не е искал тялото да бъде намерено или идентифицирано — добави тя.