Робин Кук - Хромозома 6

— Вечерята е готова — добави Есмералда. — Ще имам грижата да я поддържам топла.

Кевин кимна и старателната икономка изчезна по посока на кухнята. Той захвърли списанието и излезе на верандата. Нощта бързо встъпваше в правата си. Къде ли още се бавят Кандис и Мелани?

Прозорците гледаха към малко, обрасло с трева площадче, осветено от старомодни улични фенери. Отвъд него се намираше къщата на Зигфрид Шпалек — почти идентична с неговата. Тя също имаше колонада около приземния етаж, веранда на втория и островърх покрив с таванско помещение. В момента светеха само кухненските прозорци, което означаваше, че собственикът още не се е прибрал.

Някъде отляво прозвуча смях и той извърна глава към брега. Само преди четвърт час беше спрял поредният тропически дъжд, излъсканите павета на площадчето все още бяха мокри. По тях крачеха двете му млади приятелки. Хванати за ръце, те безгрижно се смееха.

— Хей, Кевин! — зърна го на верандата Мелани. — Защо не ни изпрати карета?

— За какво говориш? — озадачено попита Кевин.

— Нима си очаквал, че ще хукнем през дъжда? — изгледа го Мелани, а Кандис се изкиска.

— Хайде, качвайте се — махна с ръка Кевин и очите му пробягаха по околните къщи. Надяваше се, че не бяха обезпокоили съседите.

Жените затрополиха по дървените стъпала на външното стълбище. Кевин ги покани в хола, но преди това бе принуден да изтърпи целувки по двете бузи.

— Извинявай за закъснението, но дъждът ни принуди да потърсим укритие в Чики-бар…

— А там галантни кавалери от автопарка държаха непременно да ни почерпят с по една пиня-колада — добави игриво Кандис.

— Няма проблем — сви рамене Кевин. — Но вечерята отдавна е готова…

— Фантастично! — възкликна Кандис. — И без това умирам от глад!

— Аз също — промърмори Мелани и се наведе да се събуе. — Извинявай, но предпочитам да ходя боса, тъй като обувките ми са мокри от дъжда…

— Аз също — последва примера й Кандис.

Кевин махна с ръка по посока на трапезарията. Огромната маса беше застлана само в единия край, просто, защото беше прекалено голяма за трима души.

Есмералда беше поставила отделна покривка под всеки от приборите. Запалените свещи в кристални поставки хвърляха приятна светлина.

— Каква романтика! — възкликна Кандис. — Надявам се, че запасите ти от вино не са свършили — рече Мелани и зае мястото, което беше най-близо.

Кандис заобиколи и седна срещу нея, оставяйки мястото на домакина за Кевин.

— Бяло или червено? — попита той.

— Цветът е без значение — засмя се Мелани.

— А какво ще ядем? — пожела да узнае Кандис.

— Някаква местна риба…

— Риба? Съвсем подходящо за случая — обяви Мелани и двете жени се заляха от смях.

— Страхувам се, че нещо не ми е ясно — промърмори Кевин.

В компанията на тези жени винаги изпитваше чувството, че не е напълно в час.

— По-късно ще ти обясним — рече Мелани. — А сега давай виното!

— Нека бъде бяло — добави Кандис.

Кевин отиде в кухнята и извади една бутилка от хладилника. Избягваше да гледа Есмералда, засрамен от това, което жената вероятно си мисли за двете му прекалено весели гостенки.

Докато отваряше бутилката, откъм трапезарията отново долетя весел смях. Хубавото при тези момичета е, че никога не настъпва изпълнено с неудобство мълчание, рече си с въздишка той.

— Каква марка вино ще предложиш? — посрещна го с въпрос Мелани, а очите й пробягаха по етикета: — О, „Монтраше“! Тази вечер наистина имаме късмет!

Кевин нямаше никаква представа каква бутилка е измъкнал от запасите си, но остана доволен от оценката на Мелани. Напълни чашите, а Есмералда се зае да поднася предястията.

Вечерята премина при пълен успех. Дори Кевин усети как се отпуска, особено след като гледаше да не изостава от гостенките си по отношение на виното. Наложи му се да отскочи за нова бутилка доста по-рано от очакваното.

— Познай кого видяхме в Чики-бар — вдигна глава Мелани, когато Есмералда отнесе празните чинии от предястието. — Нашият безстрашен лидер Зигфрид!

Кевин замалко не се задави с виното и побърза да притисне салфетката до устните си.

— Надявам се, че не сте завързали разговор с него — промърмори той.

— Нямаше как — сви рамене Мелани. — Той беше изключително любезен… Поиска разрешение да се присъедини към нас и поръча по едно питие. Не само за нас, но и за момчетата от автобазата…

— Поведението му бе наистина очарователно — добави Кандис.

Кевин неволно потръпна. Второто приключение за следобеда го изплаши почти толкова, колкото и първото — побеснялата Мелани хукна право към офиса на Зигфрид, независимо от факта, че едва бяха успели да избягат от стрелбата на гвинейските войници. Кевин не беше в състояние да я откаже, независимо от опитите си.