Робин Кук - Хромозома 6

Кевин кимна с глава. Продължаваше да изпитва смущение от втренчените погледи на двете жени. Бутна стола си и тръгна към вратата.

— Къде отиваш? — подвикна след него Мелани.

— Да донеса още вино — отвърна през рамо той. Измъкна от хладилника трета бутилка бяло бургундско, отвори го с някаква неподозирана ярост и побърза да се върне в трапезарията. Напълни чашите и се отпусна на стола.

Отпи една едра глътка, помълча малко, сякаш искаше да се наслади на вкуса на виното, после попита за кога е планирана великата експедиция.

— За утре, рано сутринта — отвърна Мелани. — Пресметнахме, че ще имаме около един час път. Искаме да се приберем преди да е станало прекалено горещо.

— Вече купихме храна и напитки — добави Кандис. — А аз измъкнах един портативен охладител от болницата…

— Ще се държим максимално далеч от моста и товарната рампа, проблеми няма да има — тръсна глава Мелани.

— Сигурна съм, че ще бъде много вълнуващо — усмихна се Кандис. — С удоволствие ще видя отблизо някой хипопотам!

Кевин отпи нова глътка, но запази мълчание.

— Предполагам няма да имаш нищо против да ни дадеш назаем онези електронни джаджи, с които се локализират животните — подхвърли Мелани. — Контурната карта също. Обещавам, че няма да ги повредим…

— Добре, предавам се — тежко въздъхна Кевин. — В колко часа тръгваме?

— Браво! — плесна с ръце Кандис. — Бях сигурна, че ще се присъединиш към нас!

— Слънцето изгрява малко след шест — рече Мелани. — Най-добре е по това време вече да сме в лодката. Планирам да потеглим на запад, а след това да завием рязко по посока на архипелага. По този начин няма да пробудим подозренията на хората, които евентуално видят, че потегляме. Всички ще решат, че сме тръгнали за Акальонг…

— Ами работата? — попита Кевин. — Няма ли да те потърсят?

— Няма — поклати глава Мелани. — Предупредих колегите си, че ще бъда в Животинския център и не искам да ме безпокоят. А в Центъра казах, че…

— Ясно — прекъсна я Кевин.

— А ти, Кандис?

— Аз нямам проблеми. Господин Уинчестър се възстановява толкова бързо, че практически съм безработна. Хирурзите по цял ден играят голф и тенис, а мен никой не ме търси за нищо…

— Мисля да звънна на старши-лаборанта и да му кажа, че страдат от остра форма на безумие — въздъхна Кевин.

— Момент — вдигна ръка Кандис. — Сетих се за нещо, което може да ни създаде проблем…

— Какво е то? — изправи се в стола Кевин.

— Нямам плажно масло — направи гримаса младата жена. — Три пъти идвам тук, но винаги в дъждовния сезон. Така и не успях да видя слънце…

Тестовете на Франкони изискваха още известно време. Джак си наложи да седне зад бюрото и да се заеме с купчината неприключени случаи. Работата постепенно го увлече и когато някъде към два и половина телефонът иззвъня, той с изненада установи, че е отхвърлил значителна част от нея.

— Доктор Степълтън? — попита женски глас с италиански акцент.

— Аз съм — отвърна Джак. — А вие вероятно сте госпожа Франкони…

— Точно така, Аймъджийн Франкони. Оставил сте запис да ви се обадя…

— За което много ви благодаря, госпожо Франкони. Преди всичко ми позволете да ви поднеса съболезнования по повод кончината на сина ви…

— Благодаря — отвърна Аймъджийн. — Карло беше добро момче. Не е вършил нищо от това, което му приписват вестниците. Работеше в Американската компания за пресни плодове, тук, в Куинс. Нямам идея откъде идват всички тези приказки за организирана престъпност. Вестниците сигурно си ги измислят…

— В днешно време вестниците пишат какво ли не — съгласи се Джак.

— Тази сутрин дойде един човек, който каза, че сте намерили тялото му…

— Надяваме се да е така — рече Джак. — По този повод ни трябваше кръвна проба от вас, благодарим за любезността да ни я предоставите.

— Попитах вашия човек защо да не дойда да го идентифицирам като предишния път, но той само сви рамене — подхвърли Аймъджийн.

Джак направи безуспешен опит да измисли някакво логично обяснение.

— Липсват някои части от тялото — отвърна в крайна сметка той, надявайки се този отговор да задоволи госпожа Франкони.

— О, така ли?

— Нека обясня защо си позволих да ви безпокоя — побърза да добави той, опасявайки се, че старата дама може да се обиди. — Пред следователя сте споменала, че след някакво пътуване здравословното състояние на сина ви значително се е подобрило. Спомняте ли си?