Робин Кук - Хромозома 6

Въодушевлението му се стопи в момента, в който влезе в кабинета на Барт. Криминологът говореше по телефона, но зърнал кой е на прага, той мрачно поклати глава. Джак изтълкува това като лоши новини и търпеливо приседна на дивана.

— Нямаше ли късмет? — попита той в момента, в който Барт остави слушалката.

— Страхувам се, че е точно така — въздъхна колегата му. — Много разчитах на ЦООН, но когато оттам ме увериха, че не са осигурили черен дроб на Франкони, който дори не фигурира в списъка на чакащите, веднага усетих как шансовете ни да открием донора рязко намаляват. Току-що разговарях с човек от Презвитерианската клиника към Колумбийския университет. Той отрече подобна трансплантация да е правена при тях. Същото ми казаха и почти всички останали клиники, които се занимават с подобен род операции. Никой не е чувал за Карло Франкони…

— Но това е невероятно! — възкликна Джак и накратко му разказа за тестовете на Тед Линч, категорично потвърждаващи трансплантацията.

— Не знам какво да кажа — безпомощно въздъхна Барт.

— Ако даден пациент не се е подложил на трансплантация нито в Европа, нито в Северна Америка, къде по дяволите го е направил?! — удивено прошепна Джак.

— Има и други възможности — унило подхвърли Барт. — Австралия, Южна Африка, дори и една-две латиноамерикански страни… Но от ЦООН ме предупредиха, че това е малко вероятно, сигурно за да не кажат невъзможно…

— Сериозно ли говориш? — погледна го с недоверие Джак. Не това се беше надявал да чуе.

— Загадката е пълна — кимна Барт.

— Проклет случай, мамка му! — изруга Джак и стана на крака.

— Възнамерявам да продължа търсенето — погледна го съчувствено криминологът.

— Ще ти бъда задължен…

Джак напусна етажа с усилващо се чувство на отчаяние. Не можеше да се отърве от мисълта, че пропуска нещо съществено, но не виждаше какво може да е то.

Възползва се от услугите на кафе-машината в залата за идентификации, която в този час на деня предлагаше по-скоро някаква утайка, отколкото освежителна напитка. Взе чашата в ръка и се качи в лабораторията.

— Извърших пробите — уведоми го Джон Деврайс. — Отрицателни са както за циклоспирин-А, така и за фК-506.

Джак беше съкрушен. Изправен пред началника на лабораторията, той безмълвно гледаше бледото му намръщено лице. Не знаеше кое е по-изненадващо — фактът, че Джон е направил пробите по най-бързия начин, или че резултатите са отрицателни…

— Сигурно се шегуваш! — промълви най-сетне той.

— Не ми е в стила! — отсече Джон.

— Но пациентът положително е вземал лекарства за потискане на имунната система, тъй като съвсем наскоро е бил подложен на чернодробна трансплантация! Възможно ли е резултатите да са погрешни?

— Не! — отсече Джон. — Правим задължителни проверки на всяка фаза от тестовете.

— Очаквах да намерим следи поне от едното лекарство — въздъхна Джак.

— Съжалявам, но не можем да нагласим резултатите според твоите очаквания — сухо рече Деврайс. — А сега ще ме извиниш, защото имам и друга работа!

Началникът на лабораторията пристъпи към някакъв апарат и започна да натиска бутоните, а Джак безмълвно го наблюдаваше. Измина една цяла минута, преди да му обърне гръб и да тръгне към коридора.

Сега вече го налегна истинската депресия. ДНК-пробите на Тед Линч влизаха в пълно противоречие с резултатите, получени от Джон Деврайс. Ако действително е имало трансплантация, Франкони задължително би трябвало да взема едно от двете най-добри лекарства за тази цел: циклоспирин-А или ФК-506.

Асансьорът го закара до петия етаж. Излезе от кабината и се насочи към хистологията, напразно опитвайки се да открие някакъв смисъл в това, което току-що бе научил.

— Я, ето го добрият стар доктор! — подхвърли на протяжното си ирландско наречие Морийн О’Конър. — Какво ти става, бе докторе? Само един случай ли ти е на главата, че си ни подгонил като овчарско куче?

— Не е един — въздъхна Джак. — Но за сметка на това този ще ме побърка… Какво стана с посявките?

— Няколко вече са готови… Ако искаш, можеш да ги вземеш, но май ще е по-добре да изчакаш цялата серия…

— Не мога да чакам — отвърна нетърпеливо Джак.

Морийн взе една кутийка с микроскопски стъкълца и му я подаде.

— Тук има ли и секции от черния дроб? — попита с надежда Джак.

— Една-две със сигурност — кимна Морийн. — Останалите ще ти изпратя по-късно. Джак кимна и тръгна към кабинета си. Чет беше на мястото си, потънал в работа.