Робин Кук - Хромозома 6

— Повярвай, че и на мен не ми е ясно — рече Марвин.

— Сигурна съм, че е така — кимна Лори. — Вярвам, че би споделил съмненията си, стига да имаше такива… Но искам да те попитам нещо друго. Убедена съм, че похитителите са били подпомогнати от вътрешен човек. Как мислиш, има ли някой от нашите служители, който може да бъде замесен в подобно нещо? Това е въпросът ми…

Марвин се замисли, после поклати глава:

— He.

— Вероятно е станало през дежурството на Майк — добави Лори. — Познаваш ли добре Пийт и Джеф, двамата шофьори на катафалките?

— Не — отвърна Марвин. — Виждал съм ги, дори съм разговарял с тях, но нямам впечатления… Просто работим в различни смени.

— Допускаш ли, че могат да бъдат заподозрени?

— Не повече, отколкото всеки друг — сви рамене Марвин.

— Благодаря ти — въздъхна Лори. — Надявам се, че не съм те притеснила…

— Няма проблем.

Лори замислено прехапа устни. Продължаваше да я измъчва чувството, че пропуска нещо.

— Имам една идея — внезапно обяви тя. — Би ли описал точно какво става при изписването на даден труп?

— Всичко ли? — изненадано я погледна младежът.

— Моля те — погледна го настоятелно Лори. — В общи линии съм запозната с процедурите, но никога не съм обръщала внимание на подробностите…

— Откъде да започна?

— От самото начало. От момента, в който ти се обадят от погребалната агенция…

— Окей — кимна Марвин. — Телефонът звъни, съобщават ми от коя агенция се обаждат и от кой труп се интересуват. С име и входящ номер…

— И толкоз, така ли? — попита Лори. — След това прекъсваш разговора…

— Не. Моля ги да почакат и набирам входящия номер на компютъра. Трябва да съм сигурен, че вие, патолозите, сте приключили с трупа, а и да видя къде точно се съхранява. — След което се връщаш на телефона и предаваш получените данни, така ли?

— Не, просто казвам, че всичко е наред и тялото е готово. Обикновено питам по кое време да ги очаквам. — После? — После изваждам тялото и проверявам входящия му номер. Оставям го на количка пред голямата камера. Винаги ги оставяме там, понякога няколко колички са наредени на опашка. Така улесняваме работата на шофьорите…

— А какво става след това?

— Ами идват и си ги прибират — сви рамене Марвин.

— Какво става, когато дойдат?

— Отбиват се тук за разписка. Всичко трябва да бъде документирано. В смисъл, че се разписват за приемането на трупа и ние вече нямаме нищо общо с него…

— След което отиваш да им предадеш трупа, така ли?

— Обикновено да. Но понякога си го прибират и сами. Вършили са го хиляди пъти…

— А не извършвате ли някаква последна проверка?

— Разбира се. Преди да натоварят трупа, винаги проверяваме още веднъж входящия номер и преглеждаме документите. Просто защото ще е доста конфузно, ако шофьорите сбъркат покойника, нали?

— Системата изглежда добра — кимна Лори. Проверките бяха напълно достатъчни, а това означаваше, че трупът на Франкони не би могъл да бъде изнесен по случайност.

— Действа безотказно вече няколко десетилетия — кимна и Марвин. — Разбира се, нещата много се улесниха след въвеждането на компютъра. Преди това се е работило само с входящо-изходящи журнали.

— Благодаря ти, Марвин.

— За нищо, док — усмихна се широко младежът.

Тръгна към кабинета си, но преди това се отби на втория етаж и срещу съответната монета получи един сандвич от автомата, поставен в коридора. Подкрепи се с него, после се качи на петия етаж. Вратата на Джак беше открехната, а самият той — ниско приведен над микроскопа.

— Нещо интересно? — подхвърли от прага тя. Джак вдигна глава и се усмихна.

— Много интересно — рече. — Искаш ли да хвърлиш едно око?

Лори пристъпи към бюрото и се наведе над окуляра.

— Прилича ми на чернодробна гранулома — обяви миг по-късно тя.

— Правилно — кимна Джак. — Това е проба от черния дроб на Франкони. По-скоро от остатъците, които успяхме да открием в трупа…

— Странно — промърмори Лори, без да се отделя от микроскопа. — Защо ще трансплантират инфектиран орган? Човек неволно допуска, че са пропуснали да прегледат донора както трябва… Много ли са тези микроскопични грануломи?

— Разполагам само с този срез — отвърна Джак. — Морийн всеки момент ще ми изпрати и останалите… Но съдейки по факта, че тук открих само една гранулома, общият им брой едва ли ще бъде прекомерно голям… Междувременно изследвах и една от замразените секции. Там се наблюдават множество малки кисти, които приличат на спукани балончета. На общия фон на черния дроб те с положителност могат да бъдат видени и с просто око. А това означава, че трансплантационният екип ги е пренебрегнал напълно умишлено…