Робин Кук - Хромозома 6

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че няма да има нито време, нито енергия да се занимава с Изла Франческа — засмя се Зигфрид. — Двете мадами явно нямат нищо против удоволствията, които предлага една тройка…

— Сериозно?! — учуди се Реймънд. Беше готов да заложи главата си, че Кевин Маршал не си пада по подобен вид забавления. По време на кратките контакти помежду им младият учен изобщо не бе проявявал интерес към противния пол. Затова предположението на Зигфрид му се стори абсурдно.

— С такова впечатление останах — продължаваше да се смее Зигфрид. — Мацките крояха съвсем конкретни планове как ще го побъркат… Бяха тръгнали на вечеря при него. Живея само на няколко метра от къщата му и мога да се закълна, че това е първата вечеря, която дава, откакто е тук…

— Мисля, че трябва да сме благодарни на подобен развой на събитията — отбеляза Реймънд.

— Или да изпитваме завист — отново се разкикоти комендантът, а Реймънд изпита желание да си запуши ушите.

— Обаждам се да те предупредя, че утре вечер излитам — смени темата той. — Не зная кога ще бъда в Бата, тъй като все още не е уточнено мястото на дозареждането с гориво. Ще ти звънна оттам, или пък ще използвам радиовръзката в самолета…

— Кой друг ще пътува с теб? — попита Зигфрид.

— Предполагам, че никой. На връщане ще бъдем доста народ.

— Ще те чакаме.

— Довиждане — рече Реймънд и понечи да прекъсне, но гласът на Зигфрид го спря.

— Ще донесеш ли премиите? — попита комендантът.

— Ще видя какво мога да направя — обеща Реймънд и побърза да затвори. Постоя малко неподвижно, после смаяно поклати глава. Все още не можеше да възприеме промяната в поведението на Кевин Маршал.

— На този свят всичко е възможно! — рече накрая той, стана и напусна кабинета. Искаше да утеши Дарлийн. Начинът за това му беше отдавна известен — покана за вечеря в нейния любим ресторант…

Джак буквално обърна наопъки единствения чернодробен срез, който беше получил от Морийн. Прибягна дори до специалния маслен обектив, с който дълго се взира в базофиличните точици, покрили нагъсто дъното на мехурчето-гранулома. Все още не можеше да определи нито какво е тяхното значение, нито клетъчната им структура.

Изгребал до дъно познанията си по патология и хистология, той реши да занесе пробата в патологическия отдел на Нюйоркската университетска болница. В същия момент иззвъня телефонът. Беше междуградски разговор от Северна Каролина — онзи, който очакваше Чет. Джак зададе предварително подготвените въпроси и прилежно си записа отговорите. После остави слушалката и свали якето си от канонерката с архивите. Навлече го, измъкна стъкълцето изпод микроскопа и понечи да излезе, но телефонът отново го спря.

— Бинго! — екна в слушалката гласът на Лу Солдано. — Имам добри новини за теб!

— Цял съм слух! — промърмори Джак, смъкна якето и приседна на ръба на стола.

— Току-що се обади приятелят ми от Имиграционната служба — започна Лу. — При първото обаждане ме накара да почакам на телефона и веднага набра името на Франкони на компютъра си. Две секунди по-късно вече разполагаше с информацията: Карло Франкони е влязъл в страната точно преди тридесет и седем дни — на двадесет и девети януари, през КПП Титърборо в Ню Джърси.

— За пръв път чувам това име — отбеляза Джак.

— Частно летище — поясни Лу. — С възможности да приема главно турбовитлови самолети, но редовно използвано от реактивните самолети на разни частни компании поради близостта му до града.

— С такъв самолет ли е летял Франкони? — вдигна вежди Джак.

— Не знам, но разполагам с позивните му — отвърна Лу. — Знаеш ги — онези цифри и букви, дето ги изписват на корпуса или на опашката… Нашите са Н-69СУ…

— А знаят ли откъде е пристигнал този самолет? — попита Джак, докато си записваше инициалите.

— О, да, дестинацията задължително се вписва в полетните журнали — отвърна Лу. — Нашият човек е долетял от Лион, Франция.

— Не може да бъде! — поклати глава Джак.

— Така е записано в компютъра — рече Лу. — Защо да не може да бъде?

— Защото рано тази сутрин разговарях с френската асоциация за разпределение на органи — отвърна Джак. — При тях няма регистриран американец на име Франкони. Освен това категорично отричат да са изпращали органи в чужбина, тъй като имат огромен списък френски граждани, чакащи за трансплантация.

— Информацията на Имиграционната служба трябва да отговаря на плана за полет, който всеки екипаж е длъжен да предостави във фАА 1 1 Американската асоциация по въздухоплаване — Бел. пр. и в нейния европейски еквивалент — възрази Лу. — В това съм абсолютно сигурен.