Робин Кук - Хромозома 6

— Моля те за мнение, Колин — рече той и махна с ръка по посока на микроскопа.

Доктор Озгуд се забави няколко секунди повече от професора.

— Със сигурност става въпрос за паразитно образувание — рече той, без да се отделя от окуляра. — Мерозоити от непознат за мен тип. Или са ново поколение, или не се срещат при човека. Препоръчвам ви да вземете мнението и на доктор Ландър Хамърсмит…

— Добра идея — кимна Мейловар и се извърна към Джак: — Ще ни оставите ли пробата до утре? Още сутринта ще я покажа на доктор Хамърсмит…

— Кой е доктор Хамърсмит?

— Специалист по ветеринарна патология — поясни доктор Озгуд.

— Нямам нищо против — кимна Джак. Изобщо не му беше минало през ума да покаже пробата на ветеринарен патолог.

Благодари на двамата си колеги, върна се в канцеларията на секретарката и помоли да използва телефона.

— Хей, добре, че се обади — зарадва се Лу. — Добрах се до доста любопитни неща. Преди всичко самолета… Доста си го бива, защото е Г-4… Това говори ли ти нещо?

— Не — призна с леко притеснение Джак.

От тона на приятеля му личеше, че очаква едва ли не благоговение.

— „Гълфстрийм-4“ — поясни Лу. — Ролсройсът на частните корпоративни самолети. Цената му е някъде към двайсет милиона долара.

— Впечатлен съм — рече Джак.

— И трябва да бъдеш — посъветва го Лу. — Сега да видим и другото… А, ето го: самолетът е собственост на компанията „Алфа Ейвиейшън“ от Рино, щат Невада. Да си чувал за нея?

— Не съм — отвърна Джак. — А ти?

— И аз не съм — призна Лу. — Вероятно става въпрос за лизингова организация. Чакай сега… Аха, това може би ще ти се стори интересно… Моят човек от Имиграцията звъннал на френския си колега у дома, ако щеш вярвай! Попитал го за ваканцията на Франкони в родината му и познай какво е станало!… Тоя бюрократ очевидно има връзка със службата си посредством персонален компютър…

— Не ме дръж на тръни! — примоли се Джак, след като приятелят му нарочно млъкна.

— Франкони изобщо не е посещавал Франция! — извика победоносно Лу. — Или е бил там с фалшив паспорт, под друго име. Тамошните власти нямат сведения за влизане или излизане на човек с такова име!

— Тогава какво ще кажеш за достоверността на полетния план на нашето самолетче? — попита остро Джак. — Отбивало ли се е до Лион, или не?

— Хей, не ставай заядлив! — рече обидено Лу.

— Не съм заядлив. Просто ти напомням нещо, което заяви преди не повече от половин час: че планът на полета и информацията на Имиграционните власти трябва да съвпадат…

— Но те съвпадат! — бързо отвърна Лу. — фактът, че самолетът е летял до Лион съвсем не означава, че някой е слязъл там. Може би става въпрос за обикновено дозареждане с гориво…

— Виж, за това не бях помислил — призна Джак. — Как можем да проверим?

— Чрез моя човек във ФАА, предполагам — отвърна Лу.

— Много добре. Аз тръгвам за моргата, след четвърт час съм в кабинета си… Да ти звъня ли, или ти ще ме търсиш?

— Аз — рече Лу.

Лори си записа всичко, което чу от Марвин във връзка с процедурите около предаването на труповете на погребалните агенции. После сложи листа встрани и се опита да върши друга работа. Половин час по-късно отново го придърпа пред себе си. При втория прочит й направи впечатление колко често се повтаря изразът „входящ номер“. Не се учуди, разбира се. За мъртъвците входящите номера са това, което за живите са номерата на социалната им застраховка. С тяхна помощ моргата идентифицира хилядите трупове, които минават през нея, и оформя съответните документи. Входящият номер е първото нещо, което получава всеки труп, докаран в Съдебна медицина. Той е отбелязан на съответна метална табелка, прикрепена към един от палците на краката.

Съсредоточила вниманието си върху думата „входящ“, Лори с изненада установи, че не би могла да й даде точна дефиниция. Беше я приела като един от атрибутите за всекидневна употреба, без да се замисля над смисъла й. Тя фигурира върху всеки лабораторен анализ или заключение, върху всеки комплект рентгенови снимки, върху рапортите на медицинските следователи. И в много отношения е далеч по-важна от действителното име на жертвата.

Свали от лавицата дебелия речник „Америкън Херитидж“ и потърси точната дефиниция на думата. Бяха няколко, но нито една не отговаряше на контекста, използван в моргата. Най-близко до него беше предпоследната от тях, обозначена с „прием“. Под входящ номер се разбираше приемен номер.