Робин Кук - Хромозома 6

— Господи, това пък къде е? — объркано попита Лу.

— А бе и аз не знам точно — въздъхна Марк. — Не разполагам с карта, но предполагам, че става въпрос за една страна в Западна Африка…

— Странно — промърмори Лу.

— Още по-странно е, че още в момента на кацането пилотът е поискал коридор за излитане за Титърборо, Ню Джърси. А това, доколкото съм запознат с нещата, означава само едно — той е кацнал и веднага е рулирал за излитане…

— Вероятно е заредил — подхвърли Лу.

— Положително — рече Марк. — Но в такъв случай би трябвало да представи полетен план с презареждане в Лион, вместо два отделни такива… Искам да кажа, че в Лион нещата биха могли да се проточат и да му се наложи да чака с часове. Това, което е направил е рисковано, явно е действал на късмет…

— Може би са променили плановете си в последния момент — рече Лу.

— Възможно е — съгласи се Марк. — Или пък не са искали да се разбере, че пристигат от Екваториална Гвинея…

— Това не ми беше хрумнало — призна Марк. — Вероятно по тази причина аз съм обикновен бюрократ във ФАА, а ти си мъдър и проницателен детектив…

— Мъдър и проницателен ли? — засмя се Лу. — Напротив, тази професия ме превърна в духовен инвалид, циничен и подозрителен…

— Все пак е по-добре, отколкото да си чиновник — държеше на своето Марк.

Лу благодари за помощта, размениха обичайните обещания непременно да се видят, после прекъснаха разговора.

Останал неподвижен зад бюрото си, детективът се запита защо един корпоративен самолет за двайсет милиона долара е превозвал някакъв накротрафикант-мафиоз от Куинс, Ню Йорк, до далечната африканска страна, за която никой не е чувал. Третият свят едва ли е Меката за човек, на когото предстои сложна и тежка операция за присаждане на черен дроб…

Вкарала входящия номер на Франк Глийсън в компютърния терминал, Лори потъна в дълбок размисъл. Искаше да разгадае каква е връзката между тази информация и изчезването на трупа на Франкони. В главата й бавно започна да се очертава една идея.

Изведнъж скочи на крака и стремително се насочи към моргата. Марвин не беше в канцеларията. Откри го пред отворената врата на камерата-охладител, зает да подготвя носилките за предстоящото извозване на мъртъвци.

Застана на прага, леденият въздух я блъсна в гърдите. В съзнанието й за миг се мернаха ужасните картини на инцидента по аферата Черино, които също включваха хладилна камера. Неволно потръпна и бързо се отказа от идеята да разговаря с младежа на място. Подвикна името му и и каза, че ще го чака в канцеларията.

Пет минути по-късно Марвин беше там. Остави върху бюрото купчина формуляри и пристъпи към умивалника.

— Всичко наред ли е? — подхвърли Лори, колкото да завърже разговор.

— Мисля, че да — отвърна Марвин, избърса ръцете си с книжна салфетка и се настани зад бюрото.

— След последния ни разговор научих нещо доста любопитно — съобщи Лори.

— Какво по-точно? — облегна се в стола си Марвин.

— Вкарах в компютъра входящия номер на Франк Глийсън. Оказа се, че тялото е постъпило при нас преди цели две седмици, при това без име. Става въпрос за неидентифициран труп…

— Без ташак?! — стреснато я погледна младежът, после побърза да се поправи с поруменяло лице: — Извинявай, исках да кажа, че съм изненадан…

— Аз също — отвърна Лори. — Направих опит да се свържа с доктор Бесерман, който е извършил аутопсията. Исках да го попитам кога точно трупът е бил идентифициран като Франк Глийсън, но за съжаление Бесерман е извън Центъра… Как мислиш, дали Майк Пасано не е знаел, че въпросният труп фигурира в компютъра като неидентифициран?

— Напълно възможно — кимна Марвин. — Аз също не бих се заинтересувал от това. При нас главното е да знаем, дали съответният труп е изписан. Набирам номера и толкоз. Името не ме интересува…

— И аз така разбрах — кимна Лори. — Но ме човърка и още нещо, което спомена при предишния ни разговор… Каза, че не винаги предаваш лично съответното тяло, нали? Случвало се е хората от съответната погребална агенция да си го вземат сами…

— Да, понякога — кимна Марвин. — Но само когато са двама, при това хора, които често идват тук и ги познаваме от години… Правим го, за да ускорим процедурите. Единият отива да докара трупа от хладилника, а другият остава при мен да оформим документите…

— Добре ли познаваш Майк Пасано?

— Колкото всички останали — сви рамене младежът.

— Ние с теб например се познаваме от шест години — подхвърли Лори. — И поддържаме приятелски отношения…