Робин Кук - Хромозома 6

— Трябва да е някъде вляво — промърмори той. — Ей онзи блок със странния покрив — кимна с глава Анджело, консултирал се с листчето в ръката си.

Франко намали и спря на втора линия на десетина метра от входа. Колата зад тях изсвири, той й махна с ръка да минава. През отворените прозорци на изравнилото се с тях возило се дочуха звучни ругатни.

— Чу ли го? — поклати глава Франко. — Тоя град е пълен с простаци!

— Защо един доктор ще живее на подобно място? — промърмори озадачено Анджело, докато очите му пробягваха по занемарената фасада на блока.

— И аз не знам — въздъхна Франко. — Тоя блок е пълен боклук!

— Амендола спомена, че е малко странен — добави Анджело. — Появявал се на работа с някакво скапано колело — представяш ли си да въртиш педалите оттук чак до Първо авеню и Трийста улица?

— Няма начин! — поклати глава Франко.

— Но Амендола твърди, че тоя го прави всеки ден…

— Целият квартал е боклук — промърмори Франко, оглеждайки улицата от двете й страни. — Тоя доктор сигурно пласира дрога!

Анджело отвори вратата.

— Къде отиваш? — наведе се да го погледне Франко.

— Ще проверя дали наистина живее тук. Според Амендола, апартаментът му е на четвъртия етаж. Веднага се връщам…

Анджело заобиколи колата и зачака пролука в оживения трафик. Шансът го споходи почти веднага, той прекоси уличното платно и изкачи стъпалата към входа на блока. Бутна незаключената врата и влезе. Повечето от пощенските кутии бяха без табели, никоя не се заключваше. Кратка проверка на кореспонденцията в няколко от тях му даде това, което търсеше: обемист медицински каталог, адресиран до доктор Джак Степълтън.

Насочи се към стълбището. Застоялият въздух беше просмукан от неприятна миризма. Стъпалата бяха мръсни, стените олющени, а на някога елегантния полюлей във входния вестибюл имаше една единствена крушка. На втория етаж течеше домашен скандал, иззад вратата долитаха гневни викове. Лесно ще се справим с Джак Степълтън, усмихна се Анджело. Веднага му стана ясно, че в тая къща никой на никого не обръща внимание.

Обърна се и напусна входа. Направи няколко крачки и се дръпна до ръба на тротоара, просто, за да определи кой от подземните тунели води към задния двор на блока. Тук всички блокове бяха снабдени с подобни тунели, разположени на няколко стъпала под нивото на тротоара. Откри каквото му трябва и предпазливо се спусна надолу. Боклуците заплашваха да развалят елегантните му мокасини от „Бруно Мали“.

Задният двор се оказа истинско бунище — в очертаното от порутена ограда пространство се валяха полуизгнили матраци, счупени столове и всякакви други непотребни вещи. Подбирайки внимателно пътя си сред тях, Анджело се отдалечи достатъчно, за да огледа противопожарната стълба на олющената фасада. Тя минаваше достатъчно близо до прозорците на четвъртия етаж, и двата тъмни. Докторът очевидно не си беше у дома. Приключил с огледа, Анджело се върна в колата.

— Е? — изгледа го Франко.

— Действително живее тук — кимна Анджело. — Нямам думи да ти опиша блока. Нищо не се заключва, на втория етаж се бият, на първия са пуснали телевизора до дупка. Гадно място, но изключително подходящо за нашата цел. Няма да имаме никакви затруднения…

— Радвам се да го чуя — кимна Франко. — Но предполагам, че искаш първо да оправим жената…

— Не виждам защо да се лишавам от това удоволствие — зловещо се ухили Анджело.

Франко включи на скорост. Подкараха на юг, излязоха на авеню „Кълъмбъс“, прекосиха Бродуей и поеха по Второ авеню. Не след дълго стигнаха Деветнадесета улица. Този път Анджело не направи справка с никакви листчета, а директно посочи сградата, в която живееше Лори. Франко откри подходящо място за паркиране и изключи мотора, точно под знака, който забраняваше подобни операции.

— Държиш да се качим отзад, а? — попита той, докато очите му опипваха фасадата.

— По няколко причини — кимна Анджело. — Тя живее на петия етаж, прозорците й гледат към вътрешния двор. При всички случаи трябва да влезем там, за да видим дали си е у дома. Прозорците, които светят и се виждат оттук, са на съседката й — много любопитна жена. Колкото пъти съм се качвал горе, толкова пъти отваряше да види кой отива при Монтгомъри. А апартаментът на докторката има връзка с аварийната стълба, от която се слиза направо в двора. Зная го, защото именно по нея я преследвахме…

— Добре, успя да ме убедиш — кимна Франко. — Дай да се залавяме за работа.