Робин Кук - Хромозома 6

— Сценарият ти е напълно логичен — кимна Лу. — Но разполагаш ли с факти, които да го подкрепят?

— Открих трупа, чийто входящ номер е бил поискан от „Сполето“ — отвърна Лори. — Беше в една камера, обозначена в компютъра като празна. А името Франк Глийсън е напълно измислено…

— О! — приведе се над бюрото Лу, интересът му видимо се увеличи. — Това започва да ми харесва! Особено като се сетя за брачния съюз, свързващ „Сполето“ с фамилията Лучия! Това може да се окаже изключително важно. Неволно ми напомня за Ал Капоне и присъдата му за неплатени данъци… Искам да кажа, че успеем ли да свържем кражбата на трупа с хора от фамилията Лучия, автоматически ще получим повод да ги разбием като престъпна организация!

— Да не забравяме и друг важен факт — намеси се Джак. — Това, което е открила Лори, внушава за някаква връзка между организираната престъпност и нелегалната трансплантация на органи…

— Връзка, която е изключително опасна — кимна Лу. — Затова предлагам да сложим точка на всякакви аматьорски начинания. Оттук нататък нещата поемаме ние. Мога ли да разчитам на честната ви дума?

— Лично аз с удоволствие оставям нещата в ръцете на полицията — въздъхна Лори. — Но не мога да забравя, че в Патологическия център има агент на мафията…

— Остави това на мен, а? — подхвърли Лу. — Престъпните организации често прибягват до брутално заличаване на следите си, особено с насила принудени да им сътрудничат хора… Възнамерявам да обсъдя този въпрос директно с Бингъм, като междувременно ви предупреждавам да се държите настрана. Тези хора могат да бъдат изключително опасни…

— Вече знам това — мрачно кимна Лори.

— Аз пък съм прекалено ангажиран с моята част от загадката и не мога да не те попитам какво ново имаш за мен… — изгледа го многозначително Джак.

— Куп неща — отвърна Лу и придърпа към себе си дебел том, голям колкото масичка за кафе. Изпъшка под тежестта му, но все пак успя да го връчи на Джак.

— По дяволите! — изненада се Джак. — Какъв е този атлас?

— Ще ти трябва — увери го Лу. — Не ме питай колко усилия ми струва да го домъкна тук!

— Нищо не разбирам.

— Г-4 с Франкони е пристигнал във франция от Екваториална Гвинея.

— Откъде? — сбърчи чело Джак. — Никога не съм чувал за Екваториална Гвинея. Това държава ли е?

— Разтвори на страница сто петдесет и втора — разпореди се Лу.

— А какво е това Г-4, което споменаваш заедно с Франкони? — обади се Лори.

— Частен самолет — отвърна детективът. — Успях да изпълня молбата на Джак и открих, че Франкони е пътувал извън страната. Отначало мислехме, че е отскочил до франция, но тази информация сочи съвсем друго.

Джак намери страница 152 на атласа. На нея беше отпечатана географска карта, озаглавена „Западно-конгоански басейн“.

— Дотук добре — обяви той. — А сега?

— Ето я тук — приведе се над рамото му Лу. — Тази малка страна между Камерун и Габон. Самолетът е излетял от град Бата, разположен на крайбрежието… — Пръстът му посочи съответната черна точица. Почти цялата територия на страната беше маркирана в тъмнозелено.

Лори стана и също се приведе над рамото на Джак.

— Мисля, че съм чувала името на тази страна — промърмори тя. — Май беше във връзка с писателя Фредерик Форсайт, който именно там написал своя известен роман „Бойни кучета“…

Лу смаяно се плесна по челото.

— Господи, как е възможно да помниш подобни неща? — промърмори той. — А аз не помня дори какво съм обядвал вчера!

— Чета много — сви рамене Лори. — Интересувам се от живота на писателите.

— Но какво може да означава всичко това? — оплака се Джак. — Това тук е най-изостаналата част на Африка, територията на страната изглежда открай-докрай покрита с джунгла! Не може Франкони да е получил черния си дроб там!

— В първия момент си помислих същото — кимна Лу. — Но останалата част от информацията е далеч по-смислена. Потърсих седалището на „Алфа Ейвиейшън“ в Невада, а оттам стигнах и до реалния собственик на компанията. Оказа се корпорацията „ГенСис“ с централен офис в Кембридж, Масачузетс.

— Знам я — кимна Лори. — Това е голяма фирма за биотехнологии, която произвежда различни ваксини. Помня я, защото една моя приятелка, която е брокер на борсата в Чикаго, горещо ми препоръча да купя акции от нея. Непрекъснато ми дава подобни идеи, вероятно, защото си въобразява, че имам свободни пари за инвестиции…

— Биотехнологии, значи… — промърмори замислено Джак. — Това е нещо ново… Вероятно има някаква връзка с нашето разследване, но не мога да си представя какво ще търси една биотехнологическа корпорация в страна като Екваториална Гвинея…