Робин Кук - Хромозома 6

— Меморандумът сочи още, че голяма част от въпросните примати обитават територията на Екваториална Гвинея, а това им позволява да заобикалят международните ограничения за експорт-импорт на застрашени животински видове, каквито например са шимпанзетата — добави Лори.

— Значи, ферма за примати — промърмори Джак с поклащане на глава. — Това може да означава всичко… Нима ще се натъкнем на ксенографтия?

— Хей, не започвайте пак с лекарския си жаргон! — оплака се Лу. — Какво за Бога означава ксенографтия?

— Невъзможно! — поклати глава Лори. — Ксенографтията причинява спонтанна реакция на отхвърляне. А в чернодробната секция, която ми показа, липсват следи от остри възпалителни процеси.

— Вярно — кимна Джак. — При това не е вземал лекарства за потискане на имунната система.

— Кажете ми за какво става въпрос — удари го на молба Лу. — Каква е тази ксенографтия?

— Процес, при който на човек се трансплантира животински орган — кратко отвърна Лори. — Нещо като онова присаждане на сърце от бабун на бебето Фей, което предизвика шумен скандал преди години? — присви очи Лу.

— Точно — кимна Лори.

— Новите лекарства за потискане на имунната система върнаха интереса към Ксенографтията — добави Джак. — Напоследък са регистрирани далеч по-успешни трансплантации от случая с бебето Фей…

— Главно при присаждане на свински сърдечни клапи — рече Лори.

— Естествено, това повдига цял куп въпроси от морално естество и хвърля в истерия различните природозащитни групи.

— Възможно ли е по време на посещението си в Африка Франкони да е получил черен дроб от примат? — попита Лу.

— Не виждам как — въздъхна Джак. — Тук Лори е напълно нрава. Няма никакви следи от отхвърляне на органа, а такива винаги съществуват — дори и при перфектна съпоставимост. Изключение правят единствено органите на еднояйчни близнаци.

— Но Франкони е бил в Африка — настоя Лу.

— И когато се е върнал оттам е бил нов човек — въздъхна Джак, вдигна ръце и се изправи. — Не зная какво да мисля. Това е пълна загадка за мен, особено при наличието на намеса от страна на организираната престъпност…

Лори също стана.

— Тръгвате ли си? — изгледа ги Лу.

— Да — кимна Джак. — Лично аз съм уморен и объркан, а снощи почти не спах. Не изпуснах телефона няколко часа подред след идентифицирането на Франкони. Въртях на всички европейски организации за трансплантация на органи, чиито номера успях да открия…

— А какво ще кажете да хапнем набързо в „Малката Италия“? — предложи Лу. — Ей, къде е, зад ъгъла…

— Без мен — отказа Джак. — Имам да въртя педалите, а на този етап всякаква храна ще ме довърши…

— Аз също отказвам — рече Лори. — Искам да се прибера у дома, тъй като мечтая за един душ. Втора вечер подред оставам до късно и съм гроги…

Лу кимна и каза, че има още малко работа. Гостите му се сбогуваха, върнаха временните си пропуски на постовия във фоайето и напуснаха сградата. Успяха да хванат едно такси малко по-нататък, пред главния вход на кметството.

— По-добре ли си? — попита Джак след като колата пое нагоре по Боуъри. По лицата им пробягваха разноцветни светлини.

— Много по-добре — кимна с облекчение Лори. — Нямаш представа колко ми олекна след като тръснахме всичко в ръцете на Лу.

— Мисля, че просто нямаше друг начин — въздъхна Джак. — фактът, че става въпрос за намеса на организираната престъпност в трансплантацията на органи, е достатъчно обезпокоителен, да не говорим за присъствието на техен човек в Съдебна медицина!

— А ти как си? — изгледа го Лори. — Хвърли много усилия за идентификацията на Франкони…

— Работата беше трудна, но интересна — отвърна Джак. — Особено след като направихме връзката с биотехнологически гигант като „ГенСис“… Винаги съм се плашил от тайнствеността, с която подобни компании обгръщат своята научно-изследователска дейност. Действат буквално по системата, използвана от военните по време на Студената война. Никой не знае какво правят, за да възвърнат инвестициите си. Преди десетина-двадесет години не беше така — всички биомедицински изследвания бяха на светло, хората имаха достъп до тях…

— Жалко, че няма още някой като Лу, на когото да тръснеш своите грижи — усмихна се Лори.

— Наистина — въздъхна Джак.

— Какво възнамеряваш да правиш оттук нататък?

— Възможностите ми май се изчерпаха — унило призна Джак. — Предстои ми да чуя мнението на един ветеринарен патолог, а след това не знам…