Робин Кук - Хромозома 6

Зае се да търси входящите номера и имената на мъртъвците, изнесени от моргата през нощта на 4 март. Откри листчето, на което си ги беше записала, под един от лабораторните подноси върху бюрото. Доръти Клайн, входящ номер 101455 и Франк Глийсън, входящ номер 100385.

Този път забеляза нещо, което досега беше пропускала: между двата входящи номера имаше разлика от над хиляда бройки! Това беше много странно, тъй като мъртъвците са били изписани веднага един след друг. Запозната добре с приблизителната бройка на обработваните в моргата трупове, Лори без затруднение установи, че въпросните мъртъвци са пристигнали тук с няколко седмици разлика.

Странно, тъй като труповете оставаха в моргата не повече от два-три дни. Придърпа клавиатурата и набра входящия номер на Франк Глийсън. Неговото тяло беше прибрано от погребална агенция „Сполето“. На екрана се появи информация, която я накара да подскочи.

— Пресвети Боже! — прошепна тя.

Настроението на Лу беше отлично. Романтичното отношение на непосветените към детективската работа нямаше нищо общо с действителността. Всъщност, тази работа беше тежка, изтощителна и неблагодарна. В момента той се занимаваше с най-привлекателната част от нея, а именно — да си седи в удобния кабинет и да върти телефоните на стари познати.

— За Бога, Солдано! — възкликна Марк Сървърт, приятелят на Лу в централата на фАА в Оклахома Сити. — Не те чувам в продължение на цяла година, а после изведнъж ми звъниш два пъти в рамките на един работен ден! Май си захапал здраво, а?

— Случаят действително е важен за мен — призна Лу. — А звъня втори път, защото имам нов въпрос. Научихме, че онзи Г-4 е летял на 29 януари от Лион, Франция, до Титърборо, Ню Джърси. Но човекът, който ни интересува, не е минал през френските имиграционни служби. Въпросът ми е можем ли да разберем откъде Н-69СУ е пристигнал в Лион…

— Труден въпрос — въздъхна-Марк. — Знам, че в ИКАО…

— Момент — прекъсна го Лу. — Дай да сведем съкращенията до минимум. Какво е ИКАО?

— Международната организация за гражданско въздухоплаване — поясни Марк. — Те държат на отчет всички полетни планове от и за Европа.

— Точно това ми трябва — кимна Лу. — Имаш ли човек там?

— Имам, но едва ли ще бъде от полза — отвърна с въздишка Марк. — Архивите на ИКАО се унищожават на всеки петнадесет дни…

— Ей, това вече е новина! — мрачно рече Лу.

— По същия начин действа и Центърът за контрол на европейския въздушен трафик в Брюксел — добави Марк. — Просто защото информацията е прекалено обемиста, за да бъде съхранявана.

— Значи няма начин — въздъхна Лу.

— Чакай, все още мисля…

— Искаш ли да ми звъннеш, ако измислиш нещо? — попита Лу. — Ще бъда тук поне още един час…

— Така ще е най-добре — съгласи се Марк. Лу се приготви да затвори, но от мембраната долетя възбудения вик на Майк. — Хей, почакай! Току-щр ми хрумна нещо! Има една организация с офиси в Брюксел и Париж, ЦУИП, или Централно управление на информационните потоци. Основната й дейност е да определя точните часове на всички излитания и кацания. Покриват цяла Европа, с изключение на Австрия и Словения. Един Бог знае защо тези две страни са извън системата… Но важното е друго: ако Н-69СУ е долетял от всяка друга страна с изключение на Австрия и Словения, полетният му план трябва да присъства в архивите на ЦУИП.

— Имаш ли познати там? — попита с надежда Лу.

— Лично не, но познавам човек, който има — отвърна Марк. — Ще се опитам да направя нещо…

Лу затвори и замислено забарабани по бюрото с върха на неподострения си молив. Целият плот беше изпъстрен с тъмни петна от забравени цигари. Мислите му бяха насочени към „Алфа Ейвиейшън“ и начините, по които би могъл да влезе в архивата на тази компания.

Реши да започне с телефонния указател на Рино. Но там нямаше никаква информация за „Алфа Ейвиейшън“. Без да се учудва и без да губи повече време, той се свърза с градското полицейско управление на Рино. Представи се и помоли да го свържат с колегата му по длъжност — началникът на отдел „Убийства“. Човекът се казваше Пол Хърси.

След няколко общи фрази, Лу нахвърля накратко основните данни на случая Франкони. За накрая остави въпроса за „Алфа Ейвиейшън“.

— Никога не съм чувал за подобна компания — отвърна Пол Хърси.

— Според регистрацията на ФАА, тя трябва да е при вас — в Рино, щат Невада — възрази Лу.

— Очевидно става въпрос за фиктивна регистрация — отвърна колегата му. — При нас се регистрират хиляди компании, просто, защото либералните закони на щата позволяват това. В Рино действат един куп престижни адвокатски кантори, за които това е основната работа…